— Ей, Даяна, как си?
През междинната врата, водеща към звукозаписното студио, се появи захилен Роли, тръгна към нея, изкачи стъпалата и я прегърна грубо, но сърдечно. Беше облечен в износени джинси и плътно яке в бяло и синьо. После се отдалечи и отиде да говори с Крис, който се бе навел към Пат, инженера по озвучаването, и двамата разработваха компютърната програма за последното комбиниране на записа. Оттам Роли отново влезе в звукозаписното студио, мина през виещите се по земята кабели и отиде при барабаните си. Взе палката и започна внимателно да изпробва подред звука на всеки барабан и цимбал, като междувременно правеше и настройка, където беше необходимо.
Апаратната също беше на две нива; по-ниското стигаше до контролния пулт, до който имаше удобен диван и ниска масичка. Даяна отиде и седна там. От нишите на тъмнокафявия акустичен таван се процеждаше слаба светлина. Чуваше се острото съскаме на лента, придружено от кратки изблици на звуци, наподобяващи неразбираем детски брътвеж. Съскането спря и в абсолютната тишина изведнъж гръмна музика, толкова силна, че Даяна подскочи. Огромните високоговорители — същите, каквито Крис имаше в дома си, бяха монтирани в двата ъгъла на стаята. Чу се спокойният глас на Крис:
— Добре.
Отново настъпи тишина; после изскърца стол и Пат съобщи:
— Отивам да чишна и да се поразтъпча малко. Веднага се връщам.
Вратата към коридора тихо хлопна след него. Даяна се обърна и се изправи на колене върху дивана. Главата й се подаде над апаратурата.
— Ей, това ти ли си?
— Маги не е ли тук?
— Не — поклати глава Крис. — Каза ми, че й се обаждали. Може би за някакво участие.
— Това е чудесно — на езика й беше да му каже в какво ги бе обвинила Маги, но реши да се въздържи. Да върви по дяволите, задето си мисли такива неща, наруга я в себе си Даяна. Тя е толкова нестабилна понякога.
Крис кимна:
— Дано най-сетне се пусне от врата ми. Божичко, ставам бръм от нея, казвам ти.
— Просто е притеснена.
— Аха — той извади цигара и с обиграно щракване на запалката я запали. — Кога ли пък не е била! — наведе се над пулта и с възбудено лице продължи: — Човек трябва да вярва в нещо, Даяна, за да успее — стисна юмрук. — Трябва да вярваш и в себе си, щото около теб всеки гледа да забие нож в гърба ти и с радост да ти каже колко си некадърен — беше се приближил много близо до Даяна и очите му шареха по лицето й, сякаш търсеха нещо. Изведнъж се разсмя и настроението му се промени; отново се облегна назад в стола и додаде: — Затова ние с теб се разбираме тъй добре, нали?
— Да — кимна Даяна, — това има значение.
— Вярвам, не ме смяташ за наркоман; не си тръгнала да гониш опашката на комета — пак се засмя. — Има си хас! Та ти си имаш собствена комета — смачка наполовина изпушената цигара и извади малка метална кутийка. — Искаш ли да смръкнеш малко?
Даяна поклати глава.
— В коридора налетях на Найджъл. Опита се да ми пробута от неговата отрова.
— Хм! Той е в такова гадно настроение тази вечер. Сигурно е от проклетото пълнолуние — Крис смръкна лъжичка кокаин.
Докато го наблюдаваше, Даяна попита:
— Защо не привикнеш към нещо по-здравословно като пиенето например?
— Ха! — Крис стисна носа си и затърка венци с останалия по пръстите му бял прах. — Пиенето е чисто пролетарски порок. Веднъж прибраха баща ми за пиянство. Беше гаден къркач, преди да засегне в морето. Всъщност това го излекува.
— Кое, морето?
— Не. Дето избяга от майка ми — този път се засмя без никаква веселост. Като че ли думите му нагарчаха. — Значи не искаш да опиташ? Бре! Какво примерно момиче си!
— Трябва да пазя реномето си — засмя се Даяна.
— Аз също — каза той и гребна нова доза. — Наздраве за реномето! — смръкна силно и от праха не остана и следа. Прибра кутийката и избърса носа си. — Добре че не си опитала от марихуаната на Найджъл; сега нямаше да си сред нас.
— Той продължава да ме плаши — каза Даяна, — макар че не го познавам от вчера.
— Кой, Найджъл ли? Боже, та той е един хлапак, който се мъчи да се прояви в света на възрастните.
— Това ми е думата — каква страст към оръжията си!
— О, това ли било! Е, трябва да го познаваш толкова дълго, колкото аз, за да разбереш тази негова страст. За него всичко друго минава и заминава, всичко е нереално. Освен оръжието в ръката му. То има тежест, има власт. То е могъщо. Той натиска спусъка, и убива животно. Може да го пипне, да усети изстиващата му козина. Знае какво е направил.