И тя си казваше: „Съществувам, съществувам, съществувам!“
Крис се върна, целуна я, прегърна я и отново я поведе към прозрачния под. Под краката им гората се кланяше почтително на стъпките им. Музиката жужеше в главата й, вдъхваше й живот и движение. Беше като продължително нощно пътуване, сякаш двамата искаха да избягат от Лос Анджелис, без всъщност да го напускат.
В този ранен час Олд Малибу Роуд беше безлюден. Чуваше се само шумът на вълните вляво от пътя. Даяна спря, преди да завие и да паркира колата.
Крис спеше, облегнат на дясната врата. Тя го разтърси леко и той отвори очи:
— Ъ?
— У дома сме.
— У дома?
Тя слезе от колата и му отвори.
— Да, у дома, при Маги.
— Маги, аха — затърка очи. — Май съм заспал.
Даяна трябваше да му помогне да се изправи и да влезе.
— Тя беше в Съсекс — мърмореше Крис под носа си. — Нямаше я известно време — и се отпусна с цялата си тежест върху Даяна.
— Крис, трябва да вървя на работа.
— Видях Джо да ми маха. От кухнята. Само вдигна ръка. И махаше ли, махаше, сякаш ме викаше. Странно.
Даяна го поведе бавно към входната врата.
— Кое му е странното?
Крис извърна глава и се запрепъва по пясъка. Впери големите си очи в Даяна, но погледът му се кръстоса.
— Джо е мъртъв — с хрипкав глас каза той.
Тя кимна и продължи да го крепи по стълбите. За това се изискваше огромно търпение.
— Джо е мъртъв много отдавна — с нежен, майчински глас отвърна Даяна, сякаш успокояваше разплакано дете.
Крис кимна, отдели се от нея и се хвана за парапета на верандата. Олюля се и за малко да стъпи в една от саксиите с цветя. Цветът от лицето му беше изчезнал, челюстта му увисна надолу. Даяна го наблюдаваше с притеснение. В този момент той като че ли се овладя, обърна се към нея и се подпря с гръб на гредата на парапета.
— Много отдавна — това беше нещо като грачене, зловещо ехо на нейните думи. — Аз бях там.
Ясно, помисли си тя, приближи се до него и го задърпа към вратата.
— Знам — съчувствено му каза.
— Нищо не знаеш.
Тя успя да хване с лявата си ръка топката на бравата и я завъртя. Бравата не подаде и Даяна помисли, че е заключено, но после осъзна, че я е завъртяла в обратна посока. Опита отново и вратата се отвори.
В антрето вече почти влачеше Крис.
— Маги — извика тя.
Примижа, тъй като всички лампи в къщата светеха. Преди да влязат, тя бе погълната от грижата да вкара Крис вътре и не беше обърнала внимание на това. Двамата пристъпиха в дневната и Даяна се закова на място. Крис, чиято глава беше увиснала на рамото й, се изправи, тъмните му очи зашариха наоколо.
— Господи! — Даяна едва пое дъх.
— Какво, по дяволите, е ставало тук?
В стаята цареше пълен безпорядък. Дългият кожен диван беше преобърнат. Възглавниците и облегалката му бяха нарязани и по дължината на разрезите можеше да се предположи, че тук е играло мачете. Ориенталският килим беше оръфан, сякаш побеснял звяр го бе дъвкал. Всички лавици бяха опразнени, страници от книги се пилееха по целия под. Даяна мерна разкъсан том „Лорд Джим“ от Джоузеф Конрад, една книга за тарок без корици и разни други.
Огромната стерео система беше изкорубена; металните и стъклените й части бяха огънати и счупени, от големите тонколони бяха останали само корпусите и от тях тъжно висяха срязани жици. Едната, по-близката до тях, си беше на място; другата беше обърната и лицевата й част гледаше към трапезарията.
— Маги!
Даяна отиде до вратата на трапезарията. Опушеното стъкло на ниската масичка бе разбито. Тя стъпи върху страници от биографията на Сервантес, струпани върху отломки от дърво и извит метал, и точно тогава видя какво има в по-отдалечената тонколона.
Доскоро то е било мислещо, чувстващо човешко същество. Беше й нужно да повтори изречението няколко пъти в себе си, за да го осмисли, защото това, което сега виждаше пред себе си, беше нещо уродливо, което нямаше дори и далечна прилика с човек.
Лицето бе натрошено като стъкления плот на масичката. Част от косата го закриваше наполовина. Оголените червенеещи места по скалпа показваха, че са били отскубвани огромни кичури коса. Едното рамо вероятно е било счупено, за да може тялото да се натъпче в опразнената кухина на тонколоната; сигурно и двата крака са били насечени. От разкъсаната и обелена плът стърчаха розови и бели кости. Навсякъде имаше кръв, засъхнала на местата, където не се бяха образували локви.