Плешивият полицай изсумтя и затвори бележника си.
— Разчиствайте — каза той с отвращение. — Момчетата от „Убийства“ са тук.
— Само още минутка — обади се лейтенант Боунстийл и махна към отворената врата. Появиха се двама мъже, следвани от слаб, мърляво облечен мъж с късо подстригана коса и силно набръчкан врат с насъбрана мръсотия между гънките му. Дъвчеше залък от сандвича си с риба.
Боунстийл прекоси стаята, без да настъпи нищо от отпадъците по пода. Спря пред кутията на тонколоната и започна да я оглежда от всички страни. После мина встрани и заби поглед в килима зад причудливия ковчег. Изправи се и извика:
— Докторе!
Слабият мъж се приближи и погледна в прогизналия от кръв високоговорител. Отхапа нов залък от сандвича си. Боунстийл посочи едната страна на кутията.
— Това да се заснеме. Ясно?
Слабият мъж кимна и направи знак на другите двама. Те започнаха да вадят фотоапарати и осветление.
Боунстийл се упъти към Даяна, която седеше до Крис и държеше ръката му. Стъпваше безшумно и докато тя го наблюдаваше да се приближава, нещо в него й напомни за широкоплещестия мексиканец в полинезийския ресторант в Малибу.
— Госпожице Уитни — заговори той с тих, дрезгав глас, — вие ли бяхте тази, която се обади по телефона?
Отблизо наболата му брада имаше цвета на царевична коса.
— Мадам?
Тя още бе под влиянието на яркия спомен за Бейба и нюйоркската миризма на канела; спомен, отприщен като бент от шока. Все още се люшкаше между тези два свята. Най-сетне успя да съсредоточи погледа си.
— Да?
— Вие ли се обадихте в полицията? — той говореше бавно и отчетливо, сякаш предполагаше, че слухът й е увреден.
— Да — тя прокара пръстите на свободната си ръка през гъстата коса и я отметна на една страна. Забеляза, че погледът му спря върху ръката й, хванала Крис. — Добре съм. Наистина.
— Отдавна ли е това приятелство? — той я гледаше в очите.
В първия момент тя се озадачи Маги ли имаше той предвид или Крис.
— Тя беше приятелка и на двама ни.
— Ела насам! — Боунстийл се беше обърнал към току-що влезлия набит мъж с измачкан костюм.
— Всичко е чисто навън.
Боунстийл кимна:
— Заеми се с рок звездата.
Мъжът се наведе, хвана Крис за лакътя и го поведе към трапезарията; настани го край масата и извади бележника си.
— Госпожице Уитни, ще трябва да взема показанията ви.
Заслепена от светкавиците на фотоапаратите, с които асистентите на лекаря по медицинска експертиза започнаха да правят снимки, Даяна извърна глава.
— Заповядайте — каза Боунстийл и й поднесе чаша, пълна с тъмна течност. — Не е точно кафе, но поне е горещо.
Тя пое чашата и я задържа между дланите си. Докато отговаряше на въпросите, мъжете прибраха фотоапаратите и сега се опитваха да извадят тялото на Маги от кутията на тонколоната. Ръцете им пипаха толкова внимателно, сякаш тя беше още жива. По едно време асистентът поиска ножовка. Най-сетне извадиха трупа и го изнесоха в запечатан сив пластмасов чувал, Даяна въздъхна и за пръв път от едва ли не дни насам не почувства болка в гърдите си.
— Искам да говоря с Крис — каза тя след малко.
Боунстийл кимна:
— Веднага щом сержант Макиларджи приключи с него — той взе от ръцете й празната чаша. — Желаете ли да се обадите на някого, госпожице Уитни?
Тя си помисли за Рубънс — тъй й се прииска да му се обади. Но той замина, без да й остави телефонен номер. Нямаше представа къде точно в Сан Диего се намира, знаеше само, че се връща довечера в осем часа. Вдигна поглед към Боунстийл.
— Много сте стриктен, лейтенант.
— Към звездите се подхожда като към звезди, госпожице Уитни. Капитанът много държи на това — той се обърна към приближаващия се мъж: — Има ли някакъв резултат, Анди?
— Хм, не особен на този етап — отвърна асистентът. — Засега мога да ти кажа само, че жертвата е починала някъде около четири и петнайсет тази сутрин.
— Как разбра, ясновидска дарба ли имаш?
Слабият мъж се разсмя на закачката.
— Душата си давам за такава дарба — и веднага стана сериозен. — Но има нещо странно.
— Какво?
— Тя е умирала дълго време.
Боунстийл хвърли бърз поглед към Даяна, направи жест с ръка и асистентът кимна.
— Трябва да вървя — рече той. — Ще ти изпратя нещата веднага щом си готов. Но няма да стане по-рано от следобед. Нужна ми е малка почивка.