Независимо от последното си изявление, той излезе с много по-енергична походка от тази, с която беше влязъл.
Боунстийл седна до Даяна, облегна се назад и отпусна ръце в скута си. Имаше невероятната способност да седи неподвижен, докато говори.
— Госпожице Уитни, има още едно нещо, към което искам да ви върна, преди да ви пусна да си вървите. Казахте, че сте били с господин Кър в „Дансърс“ някъде от дванайсет и половина до малко след пет часа тази сутрин, така ли е?
— Горе-долу. Казах ви „около полунощ“.
— Добре, полунощ. Минути преди или след — той се усмихна. — Между другото, през цялото ли време бяхте с господин Кър?
— Да, почти през цялото време.
— Въпросът ми не беше точно такъв — гласът му не се промени, само в очите му пробяга нещо.
— Е, разбира се, ние… имаше моменти, в които не бяхме заедно.
Боунстийл наведе поглед към сключените си ръце, сви длани и заудря кокалчетата на пръстите си едно в друго.
— Можете ли да кажете приблизително за колко време?
— Не зная — сви рамене Даяна. — Не си спомням.
— За двайсет минути… половин час?
— Може и за толкова.
Той я погледна право в очите.
— А може ли да е било и за по-дълго?
— Вижте — кипна тя, — ако смятате, че Крис има нещо общо с това… Той обичаше Маги. И двамата я обичахме.
— Все още не смятам нищо, госпожице Уитни — с делови тон отвърна Боунстийл. — Просто се опитвам да проникна в същността на нещата.
— Същността на нещата — побърза да каже Даяна — е, че Маги е мъртва.
Имаше чувството, че очите му ще пробият черепа й.
— Щом това толкова ви вълнува, направете всичко възможно, за да ми помогнете.
— Да, ще ви помогна.
— Добре — той като че ли промени отношението си към нея.
— Крис, какво по дяволите, става тук?
И двамата вдигнаха глави. Боунстийл се изправи на крака. Огромното телосложение на Силка закри светлината, която нахлуваше през отворената входна врата.
— Кой сте вие? — попита Боунстийл.
Силка го погледна и пристъпи навътре в стаята, Боунстийл тръгна към него, протягайки ръка, за да покаже полицейската си карта.
— Какво правите тук?
— Нищо, което да засяга вас. Работя за Крис Кър и Найджъл Аш — отвърна Силка и се обърна към Даяна: — Добре ли сте, госпожице Уитни?
— Да, Силка — отвърна Даяна и се изправи. — Аз и Крис сме добре. Но Маги…
— Къде е тя? — огледа се Силка.
— На път за моргата — безцеремонно се намеси Боунстийл.
— Никак не сте остроумен — рече Силка.
— Той не се шегува — Даяна хвана китката на Силка. Все едно, че докосна желязна греда. — Маги е била убита тази сутрин.
Очите на Силка премигнаха няколко пъти, сякаш и той направи снимки на обстановката.
— О, боже! — обърна се и отиде при Крис.
Боунстийл сви палец.
— Кой е тоя булдозер? Бодигард?
Даяна кимна.
— Къде е бил снощи? — поклати глава Боунстийл. — Трябвало е да бъде тук.
Даяна докосна с пръсти ръката на лейтенанта.
— Преди малко споменахте, че искате да ви помогна. Какво от онова, което знаете, не ми казвате?
— Не мога да зная кой знае колко, докато не получа протокола от медицинската експертиза и готовите снимки.
— Видях ви да оглеждате тон колоната отстрани. Какво открихте там?
— Оглеждах много места, госпожице Уитни — говореше уклончиво.
— Но само оттам поискахте снимки — тя не сваляше поглед от него. — Значи не желаете да ми кажете предположенията си.
— Направете сама вашите — отвърна той, но според нея, го каза така, сякаш не вярваше, че тя ще има силата да се върне отново на мястото, където бе умряла Маги.
Тя прекоси стаята, минавайки напреко по разхвърляния под и коленичи отстрани на тонколоната. Асистентите по медицинска експертиза бяха отрязали с трион другата й страна. Тук дървото не беше покътнато и върху него ясно личеше някакво петно. Даяна не можа да определи формата му.
— Това е сабя — поясни Боунстийл, който се приближи и застана до нея. — Сабя в кръг.
Даяна отново се вторачи в белязаната плоскост. Този път успя да различи странния вид кръст, обграден с нескопосано направен кръг.
— Изписан е с кръв. Какво означава това?
Той се протегна, изправи я на крака и любезно каза: