— Ти провери ли я?
— Да. Добра е.
Бейба кимна.
— Две хилядарки за всички вас, човече. И вземи си купи някакъв хубав костюм с тия мангизи — той се разсмя. — Твоята изгора ще се зарадва, повече от сигурно е.
Смайлър обаче остана сериозен. Той внимателно обгърна с длан щръкналия си ранен пръст и заби поглед в него. Устните му се движеха, без да издават звук. Потта по лицето му започна да намалява.
— Докторът няма да ти отдели никакво време, да знаеш — Бейба се изправи на крака. — И друг път бъди по-разумен, ясно?
— Да — Смайлър вдигна поглед към него; после стана, без да поглежда към Даяна, сякаш Бейба беше сам на масата. — Ще се постарая — побутна стола и излезе от заведението.
Когато вратата се затвори след него, Даяна си го представи как пресича улицата.
— Не биваше да го измъчваш чак толкова — рече тя.
Бейба преглътна залъка си и отвърна:
— Нали ти казах, момиче, има много да учиш за тия хора. Чернилки като Смайлър разбират само от болка. Тъжен факт, вярно, но т’ва е истината. Понякога не чуват к’во им говориш, та трябва да им привлечеш вниманието. Не е лесно.
— Това значи ли, че трябваше да му счупиш пръста?
— Хм — Бейба се облегна назад в стола си и обърса дебелите си устни. — Ще ти разкажа една история, момиче, та да разбереш к’во имам предвид. Преди години горкият Смайлър нямаше постоянна работа. Един Господ знае к’ви мангизи си е докарвал, щото все не му стигаха, ама се оправяше някак. Докато един ден случаят го срещна с голяма клечка — един пуерториканец. Гаден кучи син е този тип, ама не е глупав и веднага му щраква, разбираш ли, как да включи нещастника Смайлър в бизнеса си. И прави предложение на Смайлър. Чудесно предложение, не може да се отрече, стига, както казвам, сигналната ти лампа да не свети мъждиво. А Смайлър отвръща на баровеца: „Я го духай!“ и мъжът си тръгва. Да, ама баровецът не го свърта, защото меракът му е да иде на север, в Ню Йорк и вижда, че в Смайлър има хляб. Пак настоява, но нашият не отстъпва. Пуерториканецът се вбесява и праща наемник да доведе Смайлър да си поговорят. Добре, ама Смайлър бил излязъл за стока и оня тъп епик17 стрелял по погрешка в мадамата му. Минава известно време, докато нещата се уталожат и след това Смайлър тръгва да се разправя с оня тип. Пълна глупост от негова страна. Ама както ти казах… — Бейба вдигна рамене. — „Виж какво, успокоява го баровецът, всички курви са еднакви. Ето избери си от тук която ти харесва.“ А Смайлър му отвръща: „Слушай, гаден епик, сега ще изпиташ на себе си как се изтръгват ръце от, ставите им.“ Смайлър, разбира се, не успял дори да помръдне, тъй като двамата спикове до него скочили и го озаптили. Тогава баровецът рекъл: „Знаеш ли какво ти е лошото, копеле? Че нямаш никакво чувство за хумор, ама никакво. Затуй сега ще поправим този недостатък. Ще ти направя една голяма услуга.“ Става, в ръката му проблясва нож, замахва и го забива в дясната половина на лицето на Смайлър. После мръсникът избърсва кръвта от острието в спортното яке на Смайлър и му казва: „Отсега нататък ще бъдеш вечно усмихнат и никой, дори и аз, няма да те обвинява в липса на чувство за хумор.“
Бейба продължи да се храни.
— И каква е поуката? — попита Даяна.
— На тази история ли? — Бейба обърса мазната си уста. — Поуката, момиче, е, че сега Смайлър работи за същото това конте. Ъ-хъ. И взе една от неговите проститутки. Живее с нея вече… хм, три, четири години.
— Не вярвам на нито една дума от това.
— Как, бе момиче, това е самата истина. Тук така стават нещата. Въпросният тип успя да привлече вниманието на Смайлър. Най-сетне.
Бейба се засмя и се нахвърли да опразни чинията си.
— Ако е тъй, направо е отвратително.
Той й хвърли бърз поглед. Не беше нужно да си отваря устата и да казвай „Ти сама дойде тук, момиче, никой не те е водил насила“, защото в погледа му се четяха именно тези думи. И Даяна също се зае да довърши яденето си.
С напредването на нощта глъчката в ресторанта се усилваше. В средата на всяка маса се появи по една бутилка царевично уиски със съответния брой чаши. Подобна чаша Даяна използваше вкъщи, когато си миеше зъбите.
Бейба взе бутилката и си наля четири пръста. Не добави нито лед, нито вода и когато тя изрази гласно почудата си, той й отвърна:
— Кощунство е да го разреждаш, момиче.
Даяна го изчака да отпие и попита:
— Няма ли да сипеш малко и на мен?
Той остави чашата и я погледна.
— Знаеш ли, в теб има нещо особено? — и й наля също толкова уиски, колкото и на себе си.
17
Презрително наименование на живущите в САЩ испанскоговорящи от Централна и Южна Америка и Карибския регион. — Б.пр.