И тогава се питаш: Дали ще стане довечера, когато подбереш русокосото мускулесто момче от плажа на Санта Моника? Добре, той те връзва, вкарва ти го за малко безобидно смазване, преди да почне да те чука с юмрук. Дотук всичко е наред. Но я си представи… само си представи, че зад тази русолява външност се крие душата на психично болен. В даден момент той може да реши изобщо да не те отвързва. Тръгва да тършува из дома ти, взема парите ти, скъпоценностите, започва да унищожава покъщнината, след което и теб самия.
— Престани! — Даяна запуши ушите си с юмруци. — Престани!
Няколко глави се извърнаха към тях и Франк, салонният управител дотърча да провери дали с Даяна всичко е наред. Джордж му махна успокояващо и когато останаха отново сами, продължи:
— Сигурно точно това презира в мен Ясмин. В повечето случаи съм толкова неразумно копеле — той докосна за миг опакото на ръката й. — Всеки ден стават убийства. Това, което сполетя приятелката ти, не е изолирано явление. То е следствие на…
— Не ме интересуват другите — раздразнена го прекъсна Даяна. — Единствено Маги!
— Следствие на съвременния живот — неумолимо се доизказа той. — Никой от нас не може вече да каже кое е правда, кое е неправда. Смъртта изгуби всякакво значение.
— Как е възможно да говориш така!
— Това е самата истина, Даяна. Тъмната страна на нашата природа е оголена; взе си своето и сега се бори за надмощие, за ускоряване на разрухата — устните му се разтеглиха в широка, лукава усмивка. — Ел-Калаам би го разбрал, не смяташ ли?
— И още как! — отвърна Даяна. — Той е терорист. И ти говориш като терорист.
— Точно там е цялата работа! — Джордж притисна длани в масата. — Ел-Калаам е много по-истински от Джордж Алтавос. Трябва да ти призная, че отначало бях възмутен от сценария… изобщо не се постарах да науча текста си. Но Мариън, нашият гениален Мариън, дойде и ме измъкна от леглото и аз трябваше да го изчета. Не искал никого друг. Аз обаче още не бях напълно убеден. Той виждаше същината на текста, аз продължавах да се оплитам в собственото си аз и да водя битка с теб.
Джордж потърка ръба на чашата в устните си и дъхът му остави по степите й матово петно.
— Ел-Калаам овладя онова, което аз се мъчех да разбера. И сега ние с него сме едно цяло, Даяна, терористът и аз. Едно цяло.
Тя си тръгна и го остави да си допива. Не искаше да седи повече с него, макар че й беше още рано за летището. Когато се упъти, леко залитайки, към мерцедеса, се улови, че част от нея беше опиянена и искаше да остане. Но друга част, по-дълбоко в нея, бе обзета от ужас. Джордж й се стори толкова не на себе си, че тя започна да трепери, сякаш имаше треска.
Седна в колата и дълго време не помръдна; беше отворила всички прозорци. Скоро прохладният вечерен бриз изсуши потта по челото й, ала тази нежна баня не можа да изтрие мислите, които крадешком пропълзяваха и ровеха в съзнанието й, мисли, пред които не бе искала да застане открито.
С рязко движение пъхна ключа и запали двигателя.
Мекото му пърпорене и познатият мирис на отработени газове, който за момент погълна уханието на морето, я поуспокоиха. Включи светлините и пое обратно по Адмирълти Уей. Натисна копчето на радиото и усили звука; беше хванала средата на песен:
Даяна избухна в силен и груб смях, бавно, но решително натисна докрай педала на газта, за да отмине един маркер и да стигне друг, пак същия — знаменцето на неизвестния победител.
Минаха през необятния искрящ блясък на града, оттам през тъмнината ма Сентръл Парк с неговите пулсиращи зъбери от коледни светлини, които шареха напуканите черни клони на дърветата като вълшебни паяжини. Яркият чист хоризонт представляваше огромна панорама от високи сгради — мълчаливи стражи в параден покой, издигащи се над тъмната гора.