Выбрать главу

— И какво стана после?

— К’во стана! Ония ме подгониха. Копелето имаше много приятели, малката — той се усмихна като от приятен спомен. — Ама аз добре си знаех урока. Бях се цанил да очистя повечето от тях, тъй че изработих първите си пари, докато…

— И ги уби всичките? Шегуваш се.

— Да пукна, ако се шегувам, момиче. Ама да не вземеш да питаш Бейба. Като нищо ще ми насини задника, ако разбере, че съм си отворил устата пред теб.

— Обещах ти да не му казвам — увери го Даяна. — Просто искам да знам… дали не ме поднасяш или нещо от сорта?

— От к’ъв зор ще го правя, момиче? По дяволите, не се шегувам аз с тия работи. Всеки един тук може да го потвърди. Ей на, питай Стинсън, хайде.

— О, да — обади се Стинсън и вдигна вежди. — Трип е напълно сериозен за тия работи. Трябва да кажа също, че той е и много добър приятел. Много честен — Стинсън се усмихна и погали Даяна по косата. — Добре ли се забавляваш тук?

— По-добре от където и да е другаде — отвърна тя. — Но едно нещо ми е интересно.

— Какво е то, малка красавице?

— Как оцеляват тия хора?

— О, как ли? Ами в много случаи някои не оцеляват, други извървяват собствения си път, ако ме разбираш какво имам предвид. Но всъщност, нали това е животът — да извървиш пътя си.

— Но това е… нелегален начин на живот.

— Е, да — пак се усмихна той, — но това е част от неговата привлекателност, нали? Тук тези хора са желани, почитани, известни — в много отношения дори ги величаят като богове. Какво повече могат да искат? Тук те получават известно удовлетворение, което потушава болката от миналото им, болката за рано разбитите им семейства. А семейството — това е много важно за тях; това е двигател, който ги движи напред. Защото още от деца единственото нещо, което са считали за своя собственост, е било семейството.

— Говорите така, сякаш сте над всичко това… и не сте част от…

Особен поглед изпълни очите на Стинсън и той премигна няколко пъти.

— Да, как да кажа, предполагам, че това е мой начин да потискам спомените си. Но не и да ги забравя, подчертавам, никога не ги забравям. Живея само с настоящето, без да позволявам на миналото да се изпречва на пътя ми — Стинсън я погледна едва ли не от височините на Олимп. — Аз съм танцьор, Даяна. Не стрелям по никого. И въпреки това в твоя свят аз съм не по-малко презрян от Трип — за момент в погледа му се появи нещо като благодарност към нея, задето най-сетне го разтовари от мъката му.

— Странно е, че си тук — продължи той бавно — точно в този момент. И че не изпитваш страх…

— Аз съм с Бейба.

Стинсън я изгледа особено.

— Да, разбира се. Но все пак си тук. И предполагам, че ти си направила първата стъпка към Бейба, а не обратното.

— Така е.

— Е, да, но си направила само стъпка. А това още не означава пътека. Поне както ние разбираме понятието пътека. Не си отишла при него като проститутка или за наркотик. Защо, тогава, си отишла?

— Ами… и аз не мога да обясня защо.

— Както и да е — отново я погали по косата. — Всъщност това няма значение сега. Но някой ден ще има — и замислено добави: — Ще има.

— Аха! — отдалеч се провикна Трип, докато се приближаваше към тях. — К’ви ти ги реди тоя кучи син за мен, а? К’во смахнато копеле съм, нали?

— Нищо подобно — отвърна Даяна, — тъкмо обратното.

Трип премести поглед от нея към Стинсън.

— Тъй ли? Много любезно от твоя страна, брат.

— В случая любезността няма нищо общо — отвърна Стинсън.

— К’ви ти ги разправяше? — закикоти се Трип. — Имам предвид т’ва копеле. Улицата, душко, се превърна вече в такава работна площадка, че не е по силите на негъра да ви разбере.

— Я млъквай, Трип! Престани да разиграваш театър пред дамата. Кого, смяташ, че ще заблудиш с тия глупости?

— За к’во говориш, човече?

— Нали разбираш, Даяна? Трип си въобразява, че колкото по на смях го вземаш, толкова по-лесно ще може да те избудалка някой ден. Обаче знаеш ли? Той е абсолютно прав — Стинсън се обърна към Трип: — А ти също знаеш ли какво, човече? Това тук е забава. Няма да падне работа за теб. Мястото е неутрално, извън границите на големите престрелки и други подобни жестокости — той заби показалец в гърдите на Трип. — Тъй че успокой топката. Отпусни се и се забавлявай.