— Слушай, човече, та нали само ако за момент се отпусна, точно тогава ония ще нахълтат и ще ме размажат на стената. Само аз си знам к’во ми струваше да дойда дотук, разбра ли?
— Слушай, човече — безпогрешно изимитира гласа на Трип Стинсън, — изобщо не си забавен — изхили се и се отдалечи.
— Къде е Бейба? — попита Даяна и се огледа наоколо.
Погледът й спря върху червената коса и бледите очи на Орелио Окейшо. Той тъкмо влизаше. Беше облечен в костюм с цвят на кестен; в петлицата му имаше забучен карамфил. Отгоре носеше наметнато кафяво кашмирено палто — изглежда съзнателно имитираше позата на предприемача Соя Хюрък.
Трип проследи погледа й и я дръпна настрана.
— Не се забърквай с такива като него, момиче. Той е буре с барут.
— Бейба върши някакви сделки с него.
— Аха. Само че не ми се ще да си пъхам носа в техните работи. Бейба знае к’во върши. А оня си пада по жените, стига да не са пуерториканки или негърки. Ще ги сдъвче и тъй бързо ще ги изплюе, че няма да знаят къде са. Стой настрана от него, казвам ти.
Но беше вече късно — Окейшо очевидно я беше видял сред множеството черни лица и си проправяше път към нея и Трип.
— Виж ти! — захили се той и заприлича на хищна риба. — Да пукна, ако това не е мадамата на Бейба — особено натърти на последната дума и тя прозвуча като „курва“. — Какво те е довело в тоя отдалечен район? Да видиш как живее другата половина ли? Да се вмъкнеш в нашите души… или ще е по-правилно да кажа, в нашите легла?
— Най-добре ще е нищо да не казваш — отвърна Даяна.
— Ха-ха-ха! — разсмя се той, но не злобно. — Чу ли я, Смайлър? — извърна се леко и зад него се показа слабото, тъмнокожо лице на Смайлър, който също се захили и облиза устни, сякаш преглътна нещо вкусно. — Можела и да отговаря. Това ми харесва. До гуша ми дойде от тия празноглави курви, на които обикновено попадам. К’во ще кажеш, момиче, да се чупим от тук двамата с теб и да…
Даяна чу зад гърба си леко щракване; разбра, че Трип извади джобното си ножче. Ала не успя да го използва, защото в този момент огромна черна ръка хвана протегнатата ръка на Окейшо за китката. Окейшо извърна глава.
— Ей!
— К’во става, Али? — изръмжа Бейба.
— Ааа, нищо, амиго. Само си бъбрехме с прекрасната дама.
Той погледна към ръката, обгърнала китката му, но Бейба не само че не я пусна, но я стисна още по-здраво.
— Знаеш ли, Али, аз съм отстъпчив негър. Живей и не пречи и на другите да живеят — тъй искам да изкарам живота си. Ама, да ти кажа, случва се чат-пат да ми се изпречи някой тип и да ме принуди да забравя девиза си — той силно разтърси китката на Окейшо, чиито устни се изкривиха от болка, ала бледите му очи останаха непроницаеми като камъни. — Не обичам лъжците, Али, а ти си точно такъв — лъжец. Чух всяка твоя дума, която изрече преди малко, и нито една не ми хареса. Знаеш ли к’во си мисля? Мисля си, че малко си се поразхайтил. Имаш нужда да поразмислиш в тия студени зимни нощи, тъй че ще ти дам тая възможност. От този момент нататък ти не съществуваш повече за мен. Поувлече се. Върви да си намериш друга връзка, човече, щото повече не те издържам — Бейба премести поглед от Окейшо към Смайлър. — А ти, Смайлър, к’во си се залепил за тоя мръсен епик? Толкова ли ти липсва самоуважение?
— Напротив, брат, имам и то много, уверявам те.
— Тогава кажи на този мръсен епик сбогом. Хайде, човече, искам да го чуя още сега. Ще работиш при мен, Смайлър, но ако първо покажеш, че си мъж.
Междувременно почти всички двойки бяха престанали да танцуват, а останалите се събраха в полукръг, за да наблюдават сцената.
Смайлър огледа гостите; хвърли бегъл поглед към Окейшо, който се бе вторачил в опакото на стискащата го ръка на Бейба, сетне очите му отново зашариха наоколо и се спряха върху Бейба.
— Да-а, друже, вече и аз съм независим като теб.
— Чу ли, Али? — тихо изрече Бейба. — Сега изчезвай от тук. Не ти е т’ва работата да влизаш в приказки с дамите, разбра ли? Иди си при твойта руса уличница, с която спиш от месеци насам. Хайде, човече — и отдръпна ръката си от Окейшо като от прокажен.