Сред настъпилата врява Даяна чу зад гърба са въздишка и гласа на Трип:
— Бейба, друже, печелиш по точки.
— Ами! — възрази Бейба и ги поведе извън центъра на последвалата суматоха. — Не събирам никакви точки. Но няма да позволя на мръсник като него да ми казва кое как е. Свърши вече тая, било к’вото било, загря ли? Просто има някои неща, пред които няма да отстъпя и туйто. Немалко тъпанарски прояви подминавам, особено в бизнеса. Ама на тоя гадняр му се пише лош край в най-скоро време — погледна надолу и видя все още отвореното джобно ножче в ръката на приятеля си. — По дяволите! Ясно ли ти е накъде бия? Трябваше да те изчакам да го накълцаш на салата — Бейба се изхили, прегърна Даяна през рамо и потупа Трип по гърба. — По дяволите всичко! — извика той. — Давайте да се веселим!
Даяна тъкмо спря на разстояние две коли встрани от входа на „Вътрешни линии — запад“ и видя Рубънс да излиза през „магически“ отварящите се врати. Носеше в ръце сак и дипломатическо куфарче от слонова кожа. Добре познатите й лице и походка я накараха да се усмихне.
— Закъсня. Случило ли се е нещо? — попита той, надничайки през отворения прозорец на колата. Беше валяло до преди малко и тя беше вдигнала гюрука.
Даяна се обърна към него и той продължи:
— Премести се. Аз ще карам.
Тя се подчини без никакви възражения и облегна глава на вратата, изчаквайки го да метне багажа си на задната седалка, да обиколи колата и да седне зад волана. После той се наклони към нея, сложи ръка на врата й и я притегли към себе си. Устните му докоснаха нейните, но тя отдръпна глава, за да каже:
— Трябваше да ми оставиш някакъв телефон — и зарови лице в рамото му. Ръцете й го обгърнаха и тя го притисна здраво в прегръдките си. Рубънс разбра, че не бива да казва нищо в този момент. Зад тях свиреха клаксони, профучаваха коли. Беше се захладило.
Най-сетне тя го пусна.
— Маги беше убита рано тази сутрин — това сякаш не беше нейният глас. — Убита!
— Убита? Как? От кого?
— Значи е оставен кървав знак: сабя в кръг — повтори той последните й думи. — Сигурна ли си в това?
Даяна кимна.
— Да, защо?
— Ами защото миналата година в Сан Франциско откриха няколко особено жестоки убийства, а малко след Нова година още две или три подобни в Ориндж Каунти. И всички бяха белязани със същия този знак, изписан с кръв върху самите жертви или върху нещо в близост до тях.
— Знаех си — вдигна рамене Даяна, — че лейтенантът знае повече, отколкото казва.
— А ти как разбра?
— Снощи бях с Крис. Той се напи жестоко и трябваше да го закарам до тях; но беше в състояние да се прибере сам. Влязохме и… я заварихме натъпкана в…
— О, Господи! — въздъхна дълбоко Рубънс, включи на скорост и натисна педала на газта. — Какво, по дяволите, си правила цяла нощ с Крис Кър? — попита той, след като излязоха на Сепулведа.
— Отбих се до студиото, в което записват, и после двамата отидохме да потанцуваме. Какво лошо има в това?
— Като знам с какво име се слави…
— С какво?
— Е, хайде сега, аз ли да те открехвам, че той не може да не посегне на жена.
— Аз не съм от тези жени.
Рубънс настъпи още педала на газта и колата политна напред с тихо ръмжене.
— Вярно е и трябва да призная, че си малко над висотата на неговия ограничен вкус.
— Ти си непоправим мръсник, знаеш ли? — кипна Даяна. — Той имаше нужда от помощ и аз му я дадох. Защото ми е приятел.
— То пък един приятел!
— Нямаш никаква причина да ревнуваш. В някои отношения и двамата толкова си приличате.
— Божичко! Надявам се, че се шегуваш.
— Ни най-малко.
Той намали скоростта и сви към Уилшър.
— Ти си направо непоносима.
— Рубънс — докосна го тя, — хайде да не воюваме. Поне не сега. Тази сутрин видях нещо, което не пожелавам на никого да види.
За да излязат на Сънсет, той мина през Уестуд Вилидж. Навън играеха деца, а пред кино „Плаза“ имаше опашка за билети. Даваха „Кралско червено“.
— Виж какво лице — каза Рубънс, хвърляйки поглед към постера с нейния лик върху фасадата на киното.
Той караше с бясна скорост по Сънсет, като на завоите боравеше само със скоростния лост, без да използва спирачка. Едва когато с рязък десен завой влезе в района на Бел Еър, намали и каза:
— Преведох те по този път, защото исках да видя как върви филмът ти. Спокойно мога да измъкна истинските печалби от „Парамаунт“, но предпочитам да видя опашките с очите си.