По пътя за канцеларията Даяна спря зад тесните кулиси и надникна през прашните завеси, за да види какво се играе в момента на сцената. Дългокраката и гъвкава Дениз, прехвърлила вече двайсет и петте години, правеше доста смайващи акробатични движения с долната половина на тялото си. Повечето от постоянните номера Даяна вече знаеше наизуст, въпреки че някои от тях от седмица на седмица отпадаха и биваха заменяни с други.
Сега Дениз си напъхваше яйцето и след като покани доброволец от публиката да дойде и отвори уста под чатала на широко разтворените й крака, започна да чупи черупката с мускулите на влагалището си. Музиката спря и в залата настъпи пълна тишина. Никой не помръдваше. След малко се разнесе острият звук на пропукваща се сурова черупка и лигавата й вътрешност закапа на едри, гъсти капки в чакащата отворена уста. Тогава в полумрака от първите редове се чу колективна въздишка и в залата гръмнаха ръкопляскания.
Бейба беше продължил за канцеларията, но Даяна не помръдна от мястото си, тъй като знаеше, че Дениз още не е загряла.
Прехласната, тя остана да наблюдава обратния й стриптийз. Бавно, с еротични жестове голата Дениз взе чорапите си и започна да ги обува, като от време на време погалваше дългите си крака. После се обърна, препаса колан с жартиери на кръста си и закопча чорапите на него. Тя правеше всяко движение, без да поглежда към публиката — създаваше впечатлението, че си е вкъщи и се приготвя да излиза.
Направи няколко крачки до дъното на сцената, където върху масичка с колелца беше поставена тоалетно куфарче, и започна внимателно да нанася грим по лицето, очите, устните. Когато се обърна, резултатът беше поразителен — изглеждаше още по-хубава; гримът — а той съвсем не беше силен — подчертаваше очите и устните й.
Дениз взе четка и започна да я прокарва през дългата си коса. При всяко нейно движение гърдите й подскачаха нагоре-надолу.
Остави четката и плъзна длани по бедрата си, нагоре по торса, по извивките на гърдите си; после захлупи гърдите си в шепи и ги застиска, а след това започна да щипе зърната им, за да щръкнат. Навлажни устни и бръсна с ръка окосмения си триъгълник. Разтвори за миг бедра и поклати леко хълбок. Извади от тоалетното си куфарче сутиен и го закопча под гърдите си, наведе се леко напред и потърка плата в набъбналите си зърна, преди да ги прибере в чашките. Отново се наведе, взе обувките с високи токчета и ги обу.
Накрая извади дълга рокля с цвят на лавандула, нахлузи я отдолу нагоре с гъвкави извивки на тялото и вдигна ципа отстрани. Като се изключеше цепката на крака, роклята изглеждаше съвсем скромна.
Дойде ред на накитите: обици, чифт гривни, поставени високо над лакътя и диамантено колие, което се спускаше до цепката на гърдите.
Дениз закрачи бавно към авансцената и застана на ръба. Извади иззад гърба си чифт ръкавици от мека кожа с цвета на роклята. С панделка в косата тя приличаше на момиченце. С чувствена наслада започна да слага дългите си ръкавици, като заглаждаше кожата върху всеки пръст. После изведнъж, най-неочаквано, протегна ръка към публиката и издърпа един от мъжете на сцената при себе си.
Без каквито и да било встъпления тя смъкна ципа на панталона му и го притегли към светлината на прожектора. Наведе се леко, събра устни и духна члена му, после го обгърна с нежен като кадифе юмрук и започна бавно да го търка напред-назад, нагоре-надолу. Като по чудо той взе да се втвърдява и след малко щръкна като стрела. Дениз продължи да го поглажда все тъй усърдно, изпускайки тихи стонове. В момента, в който видя първите му предупредителни конвулсии, тя отметна роклята си, потрепващото връхче бръсна космите на венериния й хълм и го обля със сперма.
Зад кулисите Даяна обърна глава и видя Ерика, която седеше на една табуретка с кръстосани, разголени крака и пушеше тъпка пура в бяло цигаре. Раменете й бяха обгърнати с овехтял халат, но твърдите й като ябълки гърди стърчаха навън. На Даяна й беше направило впечатление, че тя обича да показва голотата си.
— Как успява да го постигне?
Ерика вдигна поглед към нея. Тя имаше метличиносини очи и къса руса коса.
— Кого имаш предвид, Дениз ли? — едва събра широките си чувствени устни, за да дръпне от пурата. — Ами то е много просто. Тя им прави точно това, което искат. Ние ги познаваме — Ерика вдигна рамене. — Такава е човешката природа, не виждаш ли? Има ли нещо по-очевидно от това?