— Но не е имало случай да не му стане на някого.
— Е, да, Дениз е много добра. По моему трябва да си нещо като радар — Ерика остави пурата си в зелен метален пепелник, почернял в средата. — Тя знае кого да си избере. Да не говорим, че всички ще се изтрепят да седнат на първия ред. Всъщност не тя отива при публиката — Ерика погледна Даяна, — а те идват при нея.
Устните й се разтегнаха в лека усмивка — особена студенина лъхаше от тази мимика, неразгадаема за Даяна.
— Това е съществен урок в живота.
Даяна пристъпи навътре в гримьорната, прокарвайки пръст по прашката повърхност на огледалата.
— Щастлива ли си тук? — попита тя след малко.
Чу как Ерика отново дръпна дълбоко от пурата си.
— Щастлива… — повтори Ерика; но думата не прозвуча като ехо, а по-скоро като познато определение, но с нов смисъл, което тя използва, за да направи някаква тънка игра на думи. В нейните уста думата означаваше нещо съвсем друго. — Знаеш ли какво значи да скъсаш с миналото? Но ме разбери правилно, нямам предвид просто да заминеш нанякъде, а наред с това и да го отречеш, да го забравиш, да си дадеш обет, че няма да си спомняш за него — тя изпусна синкаво кълбо остър дим. — Можеш ли да схванеш за какво говоря?
Даяна я гледаше с широко отворени очи.
— Ами, не знам. Май че да — отвърна тя.
Ерика отново се усмихна по особения си смразяващ начин.
— Не, мила, не можеш. Никой не може, освен ако сам не го направи.
— А ти това ли направи?
— О, да — странната й усмивка не изчезна и Даяна почувства, че я полазват тръпки. — Точно това. Знаеш ли, аз съм доста особена, доста… неповторима. Избягах от миналото си избягах на другия край на света и сега… да, щастлива съм, защото съм това, което искам да бъда.
Доста време двете не продумаха. Но в един момент Даяна не можа да сдържи въпроса си:
— И какво е то?
Залп от нестихващи аплодисменти нахлу през кулисите. Ерика се изправи, сложи на врата си островърха яка и погледна Даяна с големите си и невинни метличиносини очи; кораловите и устни се отвориха и тя отвърна:
— Шифър, просто шифър.
След това изчезна от стаята, разминавайки се с Дениз, която влезе запотена и раздърпана.
— Боже мой, каква тарапана! — тя облече халата си, седна и извади цигара. — Здрасти, миличка. Гледа ли представлението?
— Почти цялото.
— И не се отегчи, нали?
— Ъ-ъ.
Дениз се усмихна, избърса потта от челото си.
— Това е добре. Значи ще заучиш номера. Не че — тя вдигна ръка — те подкокоросвам да го правиш. Даже, като виждам, че в момента Бейба не е наоколо, би трябвало да ти кажа да изчезваш от тук.
— А ти защо не изчезнеш?
— Е, моето е малко по-различно.
— Не виждам кое му е различното.
— Виж какво, мило, на мен ми харесва. Освен това идвам тук, когато си поискам. Хем е хубаво, хем и наложително — нали уча в Нюйоркския университет. Тази година ми е последна. Такава гадна програма… — тя погледна Даяна. — Не ме разбираш, нали? О, и защо ли ти трябва?
— Напротив, струва ми се, че те разбирам. Мисля, че по същата причина съм тук и… с Бейба. Така е, защото когато се прибера, се чувствам различно.
За момент Дениз замълча, после протегна ръка към Даяна.
— Ела тук, мило — и погали Даяна по гърба. — Знаеш ли, че си права? Да. И все пак… — очите й потъмняха. — Все пак… — наведе се и целуна челото на Даяна — идваш тук да пълниш главата си с мечти — тя се усмихна и потупа Даяна по дупето. — Тръгвай си сега — рече с нисък глас.
— Утре пак ще дойда — на Даяна никак не й се тръгваше.
— Чуваш ли какво ти казвам? Хайде, че имам да зубря.
— А! — възкликна Марти, поглеждайки Даяна през очилата си. — Предположих, че може да дойдеш днес и ти донесох желирана поничка.
Той вдигна от разхвърляното бюро малко бяло пликче и го разклати.
— О, благодаря ти, Марти. Значи си запомнил — тя взе пликчето и извади поничката.
— К’во искаш да кажеш с това запомнил? Разбира се, че съм запомнил, нали затова ми плащат — той потупа с показалец слепоочието си. — Всичко помня. Жена ми разправя: „Марти, ама ти не помниш само цифри.“ Това тук е същински резервоар. Плувам в сума ти неща, които искам да забравя. Ела — той започна да разчиства едно паянтово кресло, отрупано с купчина от папки, които премести върху стара огнеупорна каса, — ела да седнеш.