— Нямате право да й говорите така — намеси се Радър. — Особено след като…
— Млъквай! — сряза го Джоан Радър и съпругът й звучно затвори уста. Тя се обърна към Даяна: — А вие не ме баламосвайте с вашите сантименталности. Ако на мен ми стане мъчно и захлипам на рамото ви, светица ли трябва да ви нарека? О, не, лъжете се — сухожилията на врата й бяха изхвръкнали. — Ако такава като вас сестра ми е наричала приятелка, направо ми е жал за нея.
— Джоан, моля ви… — Даяна чувстваше, че трябва да накара тази жена да я разбере. Много лесно беше да каже, че любовта й към Маги ще изтърпи каквото и да е. Но това бе единствената сестра на Маги — семейството й. Мисълта да бъде отхвърлена така грубо от нея изпълни Даяна с пъплещ ужас, който тя не можеше нито да преодолее, нито да определи. — Не искам да споря с вас. Ние и двете обичахме Маги. Това е напълно достатъчно, да ни свърже…
— Да ни свърже? — последва странна въздишка; в гласа й се долавяше истерична нотка. — Ние двете нямаме нищо общо — тя тръсна глава към съпруга си: — Хайде! — не се обръщаше към него по име. — Нашето място не е тук.
Даяна ги проследи с поглед, докато се отдалечаваха; сърцето й се сви и тя си каза: „Съжалявам, Маги.“
Когато се обърна, видя, че на няколко крачки от нея са застанали Крис и групата му. Лицето на Крис изглеждаше изпито и измършавяло. Тай, която стоеше между него и Найджъл, беше вплела дългите си пръсти в ръката на Крис. Докато Даяна ги наблюдаваше, онази извърна глава и каза нещо в ухото му.
— Искам да ида да видя как е Крис — обърна се Даяна към Рубънс.
Той я погледна и отвърна:
— Върви — гласът му беше рязък.
— Няма ли да дойдеш с мен? — тя докосна ръката му.
— Иди ти — повтори той малко по-меко.
— Не се дръж така, Рубънс — прошепна Даяна, — поне тук и в този момент. Недей! Моля те.
— Нали те придружих дотук — рече той, но не грубо. — Сега продължавай сама. Не искам да имам нищо общо с тия хора.
В думите му като че ли се долавяше някакъв намек и тя го подкани:
— Хайде, скъпи. Защо не се доизкажеш?
— Не ревнувам, ако това си мислиш.
— Точно това си мисля — отвърна тя с тъжна усмивка; обърна се и тръгна бавно по току-що окосената трева.
Уханието й напомни за разхвърляните стари къщи в Кейп, за косачката, която я будеше призори със своето пърпорене, за горещите августовски дни в разгара на лятото, за разнасяната от вятъра тежка миризма на миди, струпани накуп под сянка, и за бащиното й лице, надвесено над нея, приветливо, грейнало от слънце и сол. Даяна затвори очи и прехапа устни; усети как пулсът й силно тупти в слепоочията. В нея закрещя глас, жален и отчаян, и тя изведнъж усети вкус на гума в устата си, толкова противен, че й се повдигна.
— Виж ти! — разнесе се гласът на Тай с особеното и английско произношение. — Днес примадоната не е много в настроение.
Даяна отвори очи. Тай беше единствената, която не беше облечена в тъмни дрехи за погребението. Напротив, като че ли специално бе избрала костюм с цвят на праскова и с цепка на полата, чорапи с ръб и червени обувки с много високи токчета. Беше си сложила рубинена огърлица и подходящи към нея обици. Изглеждаше като нагласена за рекламни снимки.
Даяна подмина забележката на Тай и попита:
— Как си, Крис?
— Много е добре — отвърна Тай, преди още Крис да е отворил уста. — Особено откакто е при нас.
— Мислех да поостане известно време сам — отвърна Даяна, чудейки се на себе си от къде на къде се почувства длъжна да обяснява постъпките си. — Той имаше нужда от почивка.
— О, да — отвърна Тай. — Почивка! В твоя дом! Колко алтруистично от твоя страна — тя се усмихна самодоволно; Найджъл направи същото. Тай издаде брадичка напред. — Какво, не ти ли е достатъчен продуцентът?
— За какво говориш?
— Говоря за теб и Крис — злобно отвърна Тай. — Всички знаем какво ставаше… колко страдаше Маги от това.
— Ти не си добре! — рече Даяна, но в същия момент си спомни за последния си телефонен разговор с Маги. Ето кой й беше пуснал тази муха.
— Маги беше аутсайдер — изсъска Тай, — каквато си и ти. Тя се опитваше да пробие там, където не й беше мястото — Тай разпери ръка с длан нагоре, сякаш предлагаше нейната празнота. — И ето къде лежи сега — после едва ли не през смях допълни: — Тя умря заради греховете си.
— Грехове ли? Какви грехове? — Даяна потърси с поглед очите на Крис. — Какви ги приказва тя?