— Магия — отвърна Тай. — Черна магия. Маги се мъчеше да разкъса нашия вътрешен кръг.
В този момент зад гърба им се чу шум от боричкане. Силка бе хванал един от репортерите, който безсилно се съпротивляваше. След това грабна камерата му и я метна към дънера на близкото дърво. Тя се разби и смачканият филм заподскача по земята като детска играчка. Найджъл се обърна да види какво става, Тай не помръдна. Крис усърдно изучаваше върховете на ботушите си.
Силка предаде мъжа на охраната и се върна при групата. Когато погледът му срещна очите на Даяна, той сякаш й каза: „Предупредих те за Тай.“
— Свърши ли? — попита Тай и след като Найджъл кимна, продължи: — Крис те харесва, Найджъл също. Не повтаряй грешката на своята приятелка. Това, което става между нас, не те засяга. Не се набърквай.
— Да не се набърквам ли? — учуди се Даяна. — По тя ми беше приятелка. Как няма да се набърквам?
Тай отвори уста да каже нещо, но в този момент се приближи Боунстийл, хвана Даяна за ръката и рече:
— Време е. Аз ще ви придружа.
Наоколо се възцари тягостна, неестествена тишина. Хората се разделиха на групи — поток от черно и бяло. Като че ли всички участваха в някаква чудовищна игра, като че ли единственото, което им бе останало в живота, което ги поддържаше живи, беше тази стръв да се преследват и измъчват взаимно. В съзнанието на Даяна изплуваха думите на Джоан: „Единственото, което ви прави щастливи, е да се ядете един друг.“ Не, възпротиви се мислено Даяна, това не е вярно. Ние не сме такива. Аз не съм такава. Някога можех и да стана като майка си, точно такава. Но се опазих.
Тя погледна още веднъж през рамото на Тай. Видя, че Силка я наблюдава. Той сложи показалец напреки на устните си и го задържа до момента, в който Боунстийл я обърна и я заведе обратно при Рубънс.
— Искам да говоря с вас — тихо каза тя.
— Не тук — отвърна Боунстийл. — И не сега — от ехото на собствените й думи я побиха ледени тръпки. — Все още не мога да ви кажа нищо.
— Можете, можете…
Ала те бяха вече при Рубънс; Боунстийл я остави и застана до Радърови. Даяна предположи, че той им се е обадил да ги извести.
Свещеникът започна опелото. Церемонията вървеше вяло и бездушно. Свещеникът изобщо не познаваше Маги, а говореше така, сякаш тя принадлежеше към енорията му от дете. Вероятно Джоан се е срещнала с него преди това и му е казала по-съществените подробности от живота на Маги.
Междувременно Даяна дойде до заключението, че Рубънс е прав — погребенията не се правеха за мъртвите, а за живите, защото тук нямаше и следа от жената, която беше Маги. Имаше само кръг от овални лица, изразяващи различна степен на скръб.
Най-сетне двама грубовати мъже спуснаха ковчега в земята като държаха яките въжета. Повече от един човек се погребва тук сега, помисли Даяна с очи, пълни със сълзи и с разкъсвано от мъка сърце. Джоан се отдели от съпруга си и с вдървени крака пристъпи до гроба. Докато свещеникът говореше с напевния си глас: „Пепел при пепел, прах при прах“, тя се наведе и взе в шепата си от рохкавата пръст. Изглеждаше съвършено сама, чак плашещо сама. Изправи се и за момент остана на място скована и неподвижна. Тай се обърна и каза нещо на Найджъл. С рязък жест Джоан протегна ръка напред и разтвори шепата си — пръстта се посипа върху лъскавия капак на ковчега като черен дъжд.
Пета глава
— Чудя се, това няма ли да спре някой ден! — възкликна една сутрин Мариън на снимачната площадка.
— Кое да спре? — попита Даяна.
Той разгърна броя на „Манчестър Гардиън“, който получаваше всеки ден с въздушна поща. Мариън обираше да е в течение на новините от родината си. „Американските вестници“, роптаеше той от време на време, „не знаят как да поднасят новините от света“. А всъщност жадуваше да научи новините предимно от Англия.
Той погледна Даяна иззад ръба на тънката порцеланова чаша с прясно запарен чай — комбинация от английски и дарджилинг, който бе купил от един магазин в Белгрейвия.
— Войната между англичаните и ирландците — поясни бавно. — Между Англиканската църква и католиците — отпи глътка и продължи: — Не мога да я приема и това е! Ето един пример — и той посочи с пръст колонка от вестника. — Преди около три седмици в Белфаст имало страхотно нападение. Тук пише, че било организирано от Шон Туми, патриарха на северо-ирландските протестанти — лицето му се изкриви от отвращение. — Обикновено англичаните вършат мръсната работа; те нахлуват в Андитаун и залавят заподозрените момчета от ИРА. Истинска кървава баня — заклати глава.