— Но това продължава вече толкова време.
— Точно така! — остави шумно трофейната си чаша. — И докъде ни води всичко това, питам! Кръв и все повече кръв. Разбити семейства. Скръб и отчаяние — побутна чашата си. — Сега нали разбираш защо правя нашия филм. За да покажа пълното безумие от цялата тая работа — той перна вестника с опакото на ръката си и страниците му политнаха към пода като птици с прекършени крила. — Уф! И аз не знам защо продължавам да си пълня главата с тези глупости!
На другата сутрин, обаче, Мариън отново седеше пред чая си и преглеждаше вестника, сякаш нищо не се бе случило.
Ел-Калаам бе клекнал на пода до Джеймс, до който стоеше Малагес. Разучаваха плана на вилата и околностите й — обсъждаха всеки парцел.
— Повече от сигурно е, че хората им няма да дойдат тук скоро — каза Ел-Калаам. — Трябва да внимаваме да няма подрънкваме на нашите оръжия. Не е желателно да бъдем изненадани на този последен етап, нали? — пръстът му се движеше по един почти правоъгълен участък от картата. — Сега Мустафа се намира тук. Иди да провериш дали всичко е наред.
Малагес кимна и безмълвно се отдалечи. По пътя се размина с Ръд и англичанина, които вървяха по коридора и носеха вратата на банята. Зад тях Феси ги побутваше и ги остави на мира едва когато я облегнаха на стената.
Ел-Калаам вдигна поглед към Джеймс.
— Ти никак не ми изглеждаш добре, приятелю. Рита! — извика той. — Да се донесе вода тук. Не се отделяй от жена му.
След малко се появи Сюзън с чаша вода в ръка. Гримът й се бе изтрил, поддържаната й доскоро коса бе в безпорядък. Ел-Калаам й заповяда да коленичи пред него; тя се подчини.
— Виждаш ли колко е лесно — рече той на Джеймс. — Те са родени да изпълняват заповеди — даде знак с глава на Сюзън и тя поднесе чашата към устните на Джеймс.
— Как стана тъй — заинтересува се Хедър, докато бъркаше супата, че те прие в отряда си? Очевидно той мрази жените.
— Не ги мрази — с нотка на защита отвърна Рита. — Просто не ги уважава. Между мъжете и жените има разлика, защото изпълняват различни функции в живота.
— Аз не виждам никаква разлика.
— Глупаво е, че дори разговарям с теб. Млъквай и си гледай супата.
Хедър извърна глава.
— Ето, това вече не разбирам. А част от ролята на революционера била да те накара да го разбереш.
Рита хвърли поглед зад гърба на Хедър и заговори:
— Когато израелците убиха мъжа ми при едно нападение, разбрах, че повече не мога да бъда… не мога да изпълнявам функциите на жена. Вероятно част от мен загина заедно с него.
Хедър се обърна и я погледна в лицето. Рита продължи:
— В главата си имах само една мисъл. Взех автоматичния пистолет на брат ми и минах през границата в Израел.
— Сама? — удиви се Хедър. — Без никого?
— Нищо не помня. Освен че по едно време нечии ръце ме издърпаха от труповете — после ми казаха, не били три тела, но кълна се, изобщо не ги познавах. Оказа се, че Ел-Калаам ме е издърпал. В мен още бушуваше мисълта за отмъщение, той ме изведе в пустинята и ме остави да изпразня оръжието си. След като свърших, ме покани да се присъединя към тях. — Рита обърна глава и тихо додаде: — Аз не съм като другите — взе залък от кухненския плот и го сдъвка. — Полумъртва съм — посочи с глава към печката: — Ще загориш супата — гласът й прозвуча като свистене на камшик.
— Грешиш по отношение на жените — обади се Джеймс, както бе облегнат на библиотечния шкаф.
— В нищо не греша — отвърна Ел-Калаам и запали пура.
— В това отношение грешиш — настоя Джеймс. — Не познаваш Хедър.
Ел-Калаам изсумтя и извади пурата от устата си.
— Не ми и трябва. И тя е като оная тъмнокосата — той погледна към Сюзън. — Хайде, изчезвай. Не виждаш ли, че повече нямаш работа тук — Сюзън се върна в кухнята и мъжът продължи: — Всички западнячки са еднакви. Нищо не знаят, не мислят, само плямпат — и имитира отваряне на уста с пръстите на ръката си.
— Искаш ли да се хванем на бас, че не е така? — очите на Джеймс се оживиха.
— Не се хващам на бас — отвърна Ел-Калаам. — Дори и с равностойни на мен хора — всмукна от пурата си и погледна към Джеймс; след малко попита: — И какво толкова умее да прави жена ти?
— Умее да стреля.
Лицето на Ел-Калаам просветна в усмивка; той тръсна глава назад и каза през смях:
— О, щастливец си ти. Добре, че не приех баса.