— Някога и аз бях беден — каза Бок. — Знам какво означава.
— Аха! Да, наистина — разпери ръце Ел-Калаам и се захили. — Значи всичко това е за бедните. О, напълно го вярвам — гласът му изведнъж се промени и очите му се свиха до тънки цепки. — Е, добре, Бок, сега ще трябва да изнесеш реч. Ще убедиш твоя стар приятел, министър-председателя, колко е безразсъден. Разправя ми, че нещата щели да се позабавят; в Ерусалим имало много политически фракции, чиито искания трябвало да се удовлетворят.
— Той е прав.
— Да не би да ме вземаш за глупак? Мислиш ли, че не знам кой управлява Ерусалим? Ако Пирата нареди да бъдат освободени нашите братя, това ще стане. Неговият инат е истинско безумие. Той цени твоя живот, цени и живота на дъщеря си, нали?
— Повече цени благосъстоянието на страната си — рече Бок.
— Думи на истински ционист! — изкрещя Ел-Калаам. — Но това е действителният живот, драги ми заблуден Бок, а не, хвала на Аллаха, празните надежди, с които някои евреи ви карат да живеете. Решенията за живот и смърт ще бъдат взети тук през следващите осемнайсет часа. Част от отговорността за това, което ще се случи или не, ще падне върху теб.
— Ние, евреите, сме вземали решения за живот и смърт в продължение на шест хиляди години — отвърна Бок. — Добре зная какво правя. Няма смисъл да говориш повече. Просто ще трябва да продължиш без мен.
— Умен евреин — презрително рече Ел-Калаам. — Много умен — и насочи показалец към гърдите на Бок. — Много е просто това, което ти представляваш. Сега ще видиш. И ще запомниш този разговор. Ще има да ме молиш да те пратя да изпълниш заповедта ми — лицето му беше съвсем близо до Бок. — Да, ще видиш как ще ме молиш.
Той се обърна към Феси:
— Иди да го сложиш.
Феси изчезна в банята; през отворената й врата долетяха слаби звуци. Феси отново се появи и рязко кимна.
— Малагес! — отново изкомандва Ел-Калаам.
Широкоплещестият мъж развърза шнура от глезените на Бок.
— Настани то да седне.
Малагес ръгна дръжката на оръжието си в рамото на Бок. Индустриалецът изстена и се тръшна на стола.
— Така е по-добре.
Малагес върза китките му зад дървената облегалка на стола.
— Готови!
Феси свали струйника от маркуча на гърба си и го доближи до лицето на Бок.
— Ти си препълнен от ционистки идеи — с леден глас каза Ел-Калаам. — Сега ще видиш как ще се почувстваш препълнен с нещо друго.
Очите на Бок се преместиха от него към струйника в ръката на Феси.
— Виждал ли си удавник, Бок? Предполагам, че да. По времето, когато беше в Европа, а? Подпухналите тела. И зловонието. Поглеждаш към лицето на най-добрия си приятел и не можеш да го познаеш — той се вгледа в потното лице на Бок. — Да, видя удавниците и си помисли: „Добре, че са други, а не аз“, нали, Бок? Е, сега ще почувстваш как е, когато ти се давиш. А накрая ще правиш това, което аз поискам.
Бок скръцна със зъби. По брадичката му изби пот.
— Никога!
Ел-Калаам протегна ръка и прищипа ноздрите на Бок. Последният се опита да отдръпне глава, ала Ел-Калаам го държеше здраво. След малко Бок отвори уста, за да си поеме дъх и Феси напъха медния струйник в нея.
— Никога не казвай никога, Бок — рече Ел-Калаам, без да пуска носа му.
Феси напъхваше маркуча все по-навътре в устата на Бок; очите на Бок се разшириха, започна да му се повръща. Опита да се изправи в стола, очите му се пълнеха със сълзи. От устата му, доколкото позволяваше маркуча, се изтръгна ужасен вик, подобен на мучене.
— Гадно е, нали, Бок? — попита го Ел-Калаам. — Гадно е да се чувстваш толкова безпомощен.
Бок въртеше очи като обезумял, след малко започна да трепери — първо краката, после бедрата и накрая цялото му тяло. Хедър забеляза и конвулсиите на вратните му жили.
— Какво жалко създание си, Бок. Но това е типично за расата ви — продължи Ел-Калаам.
— Какво ще правите с него? Ще го задушите — обади се Хедър.
Без да я поглежда, Ел-Калаам рече:
— Напълни го с вода, Феси, но не много бързо. Нека по-дълго да наблюдаваме резултата. Така ще е по-убедително.
— Изтезанието.