— Даяна, добре ли си?
Усети лекото ухание на Ясмин до себе си и за миг затвори очи, ноздрите й се разшириха. Когато се обърна към нея, лицето й бе напълно спокойно. Усмихна се.
— Разбира се — излъга Даяна. — Просто си мислех, че ако се вгледам нататък, ще видя къщата на Крис и Маги.
Ясмин не отдръпна ръка; разстоянието между тях се изпълваше с топлина.
— Не бива да мислиш за това — каза тя. — Не бива да обременяваш съзнанието си с такива тъжни мисли — Ясмин сложи на рамото й и другата си ръка и обърна Даяна към себе си, с гръб към залива, където се намираше къщата.
Даяна оглеждаше лицето на Ясмин; в този момент то беше изключително нежно, живо, изпълнено със състрадание, каквото никой мъж не можеше да изрази.
— Сега ти е нужно да бъдеш силна. Слабостта не е утеха. Ние продължаваме. Ние живеем. Само това има значение.
При тези нейни думи Даяна усети, че коленете й омекват. Същото чувство, каквото бе изпитала навремето в колежа в една душна нощ през май, в седмицата на последния и изпит. Беше се видяла с Джейсън, брата на Луси — златокосо момче с тяло от мускули и жили. Бяха се зарекли да не се срещат, докато не мине таза трескава седмица, но дори притеснението за последния изпит не можа да угаси страстта им.
Една вечер, докато Луси учеше при приятелка, Джейсън се вмъкна при Даяна. Никога преди той не бе я дарявал с толкова вълнуващи любовни моменти, никога и тя не бе изпитвала такава силна страст към него както онази нощ. Точно тогава, когато бе проникнал дълбоко в нея, Даяна чу вратата на спалнята да се отваря и сред възбудените им стонове долови тихи стъпки на боси крака. Усети присъствието на нечие друго тяло в леглото до тях.
После непрекъснато уверяваше себе си, че почти не е съзнавала какво става, че по-голямата част от нея е тънела в неизразимо чувствена наслада. Тя усети как нежни ръце галят гърба й по начин, който я разтопи от удоволствие, спускат се спираловидно надолу към задните й части, спират за момент върху тях и бавно разделят двете половинки; дълги пръсти се провират във влажната гънка и започват да се плъзгат нагоре-надолу, нагоре-надолу в такт с все по-властните тласъци на Джейсън.
Изстена извън себе си от удоволствие и точно тогава две гърди се притиснаха в гърба й, отърквайки твърдите си зърна в кожата й. Тя се отдръпна от устните на Джейсън, извърна глава и видя лъсналото лице на Луси, пламнало от похот. Беше толкова близо до нейното, че само с едно леко навеждане на главата устните на момичето се сляха с нейните. Хлъзгавият език на Луси, горещият й запъхтян дъх в устата на Даяна надхвърлиха границата на допустимата близост. Даяна потрепери от това чувство. И реакцията на тялото й я накара да се осъзнае. Боже мой, ужаси се тя, какво правя?
С лек вик се отскубна от впитите в нея устни на Луси, от парещите зърна на гърдите й, обгърна с пръсти основата на твърдия пенис на Джейсън и го изтръгна от себе си. Момчето изстена и тя усети как членът му започна конвулсивно да потръпва в ръката й.
— Не! — извика тя. — Не, не, не! — скочи от омоталите се чаршафи и побягна от стаята; дланите й бяха горещи и лепкави от първата струя на оргазма му.
Сега, спомняйки си отново преживяното в онази нощ, Даяна изпита срам. Не толкова, че се бе случило, а от мисълта, че бе видяла кой се промъква в леглото й — бе видяла и бе поискала това да стане.
Тя гневно се отдръпна от ръцете на Ясмин.
— Така! — възкликна Ясмин, разбрала погрешно постъпката й. — Гневът е за предпочитане пред сълзите.
— Вече престанах да плача — заяви Даяна с глас, който бе чужд и за собствените й уши, — за когото и да било.
Ясмин се приближи и застана до нея. Двете се загледаха в дълбините на Тихия океан.
— Останало ли е нещо, за което да плачем? — тихо заговори Ясмин. — И ти, и аз — тя задърпа краищата на хавлиената кърпа, метната около врата й. — Всичко остана в миналото… цялата гадост и мръсотия. И миналото е забравено — от гърдите й се изтръгна въздишка. — То се помни само при Стената.
Даяна се обърна и я погледна озадачена.
— О, имам предвид — побърза да уточни Ясмин — Стената на плача. Не се изненадвай толкова. Аз съм наполовина израелка — сефардинка24, затова кожата ми е тъмна. Майка ми е французойка със светла кожа и коса. При Стената на плача в Ерусалим мъченическата история на евреите се помни и почита — тя облегна лакти върху лъскавия дървен парапет. В тази поза сочните й гърди натежаха надолу, задните й части се стегнаха и опънаха прозрачната коприна на пликчетата. Даяна почувства главата си леко замаяна.