Выбрать главу

— Отрано се научих — говореше Ясмин — да знам какво искам и да го получавам… с всички средства. Ние, израелците сме жилави хора.

— Тогава защо изпитваш угризение към Джордж? — остро подхвърли Даяна. — Ти получи това, което искаше — усещаше, че се ядосва повече на себе си.

Дори и да се беше засегнала, Ясмин с нищо не го показа.

— Проявявам човещина, нищо повече — усмихна се тя. — Баща ми е много човечен. Каза ми, че е станал такъв, след като са го накарали насила да убива врагове по време на войната.

— Как мислиш, би ли го направил отново? — попита Даяна. — Имам предвид да убива?

— Да — без колебание отвърна Ясмин. — Защото това означава, че ще брани родината ни. Но има и нещо друго, в нашето време на конфронтация въпросът се свежда не до човечност, а до оцеляване.

Даяна си спомни за Жан-Карлос и за отговора му, когато го бе попитала как е избягал от Моро Касъл. „Наложи се да се преборя с караула“, каза й той без капка гордост. „Предостави ми се възможност и трябваше незабавно да действам. Имай предвид, че ставаше дума за части от секундата. Нямах време за размисъл. И ето до какво заключение стигнах тогава: организмът притежава волята да оцелее. Тя е по-силна от всичко. Сега не говоря за дълг или героизъм. Това са различни неща, коренно различни. Описвам ти момента точно преди смъртта. Моята собствена смърт. Организмът има воля и тя му позволява да пусне в ход цялата си находчивост. Аз бях капнал и, ако се бях оставил умората да ме надвие, щях да съм мъртъв още същия ден. Да не използвам предоставената ми възможност, щеше да бъде истинска лудост. Нямаше място за проява на човечност. Никакво! Отстъпих контрола над тялото си на животинското в мен. Оставих го то да поеме грижата за мен и то го стори. И ти, Даяна, трябва да се научиш на същото нещо. Трябва да се научиш да не се боиш от тази част в себе си.“

— Не зная дали ще мога — беше му отвърнала тя, спомняйки си колко безсилна беше навремето.

— Ще видим, ще видим — каза й Жан-Карлос, боцвайки я с белязания си показалец по носа.

— Ясмин…

Жената обърна глава, синкаво-черната й коса се развя от вятъра и бръсна базата на Даяна.

— Да?

Даяна насмалко щеше да й зададе въпрос — същия, който със сигурност искаше да зададе и на Луси. Тогава не можа, не можа и този път. Още не се бе отърсила от сковаващия я страх. Не беше способна да приеме тази част от себе си — тя щеше да я кара да отстъпва прекалено много. Какво ли ще стане с мен, помисли си тя, какво ли ще ми се случи, ако запитам Ясмин: Ще дойдеш ли с мен в леглото? Тя избърса чело с края на кърпата и вместо това предложи:

— Искаш ли да хапнем нещо? Можем да си направим сандвичи.

Обаче се оказа, че в каютата й е още по-мъчително — помещенията бяха толкова тесни. Осезателно чувстваше всяко завъртане на мургавите рамене на Ясмин, на гъвкавото й тяло, на леко заобления корем и топлината, която сякаш струеше от триъгълника между краката й; а неговата издутина беше толкова забележима, че се набиваше в очи, когато Ясмин седеше, движеше се или стоеше изправена.

— Ще ти кажа нещо, което ме озадачи — заговори Даяна, за да избие сексуалните си мисли от главата. — Нали помниш един ден, когато Крис дойде и ме взе от снимки?

Ясмин кимна и продължи да маже горчица върху дебел резен пшеничен хляб; постави отгоре листо маруля, парче домат и направи сандвич.

— Е, по време на обяда на масата ни се появи някакъв стар познат на Крис. Помислих, че срещата им ще ги зарадва, но не би.

Ясмин се наведе, отвори хладилника и извади по една бира за двете. Отхапа залък от сандвича си.

— И?

— И стана бурна сцена, което ме притесни. Вярно, мъжът беше много заядлив, но още преди да се стигне дотам, останах с впечатлението, че Крис не иска да има нищо общо с него.

— Сигурно никога не му е бил приятен — каза Ясмин и отвори бирата си.

— Не, нищо подобно. Сега започвам да си го обяснявам. Изглежда хората от твоето минало ти напомнят какъв си бил тогава и това по някакъв начин омаловажава стойността на нещото, което си станал после. Хората са като котвите: можеш да доплуваш до тях в трудни моменти, но тогава те биха могли и да те повлекат надолу.

— Е, но вкусовете ти се променят, започваш да се движиш в други среди.