Ерик Лустбадер
Сирените на Холивуд
Книга 2
— М-80, Боже Господи!
Тя лежеше на пейка, сгушила глава и рамена в скута на Крис.
— Тия явно съвсем са превъртели. Да хвърлиш М-80 на сцената! Успя ли някой да види кой го направи?
Това несъмнено беше въпрос, но, разбира се, напълно неуместен. Сред цялото това множество?
— Мръсни, гадни копелета — обади се Крис. — Какво им стана накрая? — беше гол до кръста, облян в пот. На врата му висеше дебела хавлиена кърпа.
В стаята имаше и други хора, които се движеха насам-натам. Даяна започна да ги разпознава един по един: Роли, Йън, Найджъл, закръгленото русо момиче…
— Как се чувстваш?
Лъскавото шоколадово лице на Найл се надвеся над нейното. Очите му бяха широко отворени, уплашени, абаносовите зеници — разширени докрай.
— Добре е — отвърна Крис. — Дръпни се, че й трябва повече въздух. Ей, Бено — вдигна ръка той, — къде е докторът?
— При момичето. Линейката дойде. Щом го настани, ще дойде тук.
— Какво стана всъщност? — попита Даяна.
Крие я погледна.
— Някой хвърли М-80 на сцената близо до мястото, където стоеше ти.
— М-80?
— Осем парчета динамит. То за Четвърти юли1 е много, та какво остава за една зала… Господи!
— Има ли ранени?
— Ти си ранена, уважаема госпожице. Да го вземат мътните това копеле. Само да ми падне…
— Нищо ми няма. Чух ви да говорите за някакво момиче…
— Да, от публиката. Нещастницата получила изгаряния. А ти… Стената от тон колони те е предпазила от най-лошото.
— Ще се оправи ли момичето?
— Знам ли, мила — Крис вдигна глава. — А! Ето го и докторът!
— Около трийсет и шест до четирийсет и осем часа няма да чувате добре с лявото ухо — заяви лекарят на Даяна, след като я прегледа. — Не сте оглушала. Нямате и мозъчно сътресение — той се усмихна. — Извадила сте късмет, госпожице Уитни — допълни и разлисти кочана с рецепти.
— Не искам да пия нищо — побърза да каже Даяна.
— Какво? О, не — усмихна се лекарят и се изчерви, — аз само исках… ъ-ъ… да ви помоля за автограф.
Даяна се засмя и протегна ръка.
— Имате ли главоболие?
Тя кимна.
— Напълно нормално — лекарят изтръска две таблетки от пластмасово шишенце. — Тиленол 500. Вземайте по две на четири часа.
Даяна взе писалката му и се подписа на празната рецепта.
— Благодаря.
— Докторе, как е момичето?
— Ами още е рано да се каже. Тепърва предстоят изследвания…
— В съзнание ли е?
— Не.
— Господи! — възкликна Крис.
— На колко години е?
— Според удостоверението й за самоличност — на седемнайсет — отвърна лекарят и стана.
— Ех, какъв бях на тази възраст — пошегува се Найджъл, но никой не се засмя.
— Не пропускайте тиленола, госпожице Уитни. Почнете го веднага.
Лекарят кимна на всички и тръгна да излиза от пълната стая.
— Няма — отвърна Даяна, оглеждайки белите таблетки в дланта си.
Крис й подаде чаша шампанско и тя ги глътна с него.
— Какъв късмет, че Силка е бил наблизо — каза Даяна и върна чашата на Крис.
— Късметът няма нищо общо в случая. Беше му наредено да се грижи за теб по време на концерта — поясни Крис. — Да не мислиш, че ще те оставя току-така?
— Крис — разнесе се гласът на Бено.
Крис продължаваше да гледа Даяна.
— Крайслър и неговите вицепрезиденти по маркетинга са навън. Чакат ни за снимките.
— Господи, Бено, толкова ли си безчувствен към това, което стана тук? Онова момиче…
— Ако не ги направим сега, ония ще има да се мотаят около нас цяла нощ. Оставям на теб и Найджъл да решите, бива ли?
Крис въздъхна дълбоко и затвори очи.
— Да вървим, друже — обади се Найджъл.
— Ще изляза за минутка — обърна се Крис към Даяна. — Силка ще остане с теб тук…
— Те искат и нея за снимките, Крис — тихо рече Бено.
— Хич не ме интересува какво искат! — нахвърли се Крис върху организатора. — Много добре знаеш какво да кажеш на тия пиявици, копеле такова! Те просто искат да си вирят носовете до нашите! Кажи им, че не може!
— Крис?
— Всъщност зависи от дамата.
Даяна се усмихна.
— Шоуто трябва да продължи, нали? — рече тя и като видя изражението на Крис, вдигна ръка и помилва бузата му. — Всичко е наред. Добре съм.
— Кажи-речи сме готови да потегляме — каза Силка, като се обърна към тях от мястото си до шофьора на лимузината. — Нали?