— Защо не й попречи, Крис? — попита го с тих глас, ала нотката на обвинение прозвуча хапливо.
— Разбира се, че и това ми е минавало през ума. Но нали знаеш как работя. Как да й попреча? Нали щях да се чувствам като напикан, ако й кажех тя да спре, а аз да продължа.
— Значи просто си я оставил. Егоистично копеле!
— Какво можех да направя? — с отчаян глас рече той. — Веднъж дори я бих. Да, бих я. Толкова се вбесих, че перде ми падна пред очите. Направих го, преди да знам… Божичко! Бях вбесен не само от нея, но и от себе си. Но бях сигурен, че тя нямаше да обърне внимание на думите ми… особено ако й бях казал да престане, защото тогава щеше да има нещо, за което да ми пили, да злорадства, когато стане някой срив, и щеше да се намрази, задето се събужда сутрин.
— Как тъй аз не съм разбрала за това?
— Тя много те обичаше. И знаеше, че ако научиш, ще потърсиш начин да я спреш, — тя… Даян, тя не искаше да бъде спряна.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото — доближи той лице до нейното — знам.
По време на обратния полет до Лос Анджелис въздухът беше сух, спарен и наситен с онези микроскопични песъчинки, които се полепват по клепачите само при пътуване със самолет.
Първа класа нямаше нищо общо с Лърджет Лонгхорн 50, частния самолет на „Хартбийтс“, който я бе закарал в Сан Франциско. Докато наблюдаваше през гладкото сребристо крило международното летище на Лос Анджелис с неговите тъжни палми, тя си мислеше за просторния лонгхорн с емблемата на групата, изрисувана от двете му лъскани страни и върху опашката.
Разбира се, поддържането му излизаше чудовищно скъпо, но пък компенсираше умората и скуката от дългите, предимно еднодневни турнета. С лонгхорна групата се установяваше в Ню Йорк например, когато имаше ангажименти в североизточната част на страната, в Атланта — за южната и югоизточната и в Сан Франциско — за западната. Всички, включително и Крис, настояваха да се махнат от Лос Анджелис, когато им предстоеше турне.
Даяна се облегна назад и затвори очи. Мислите й се върнаха към дългия, изтощителен разпит в полицията. Струваше й се странно, че инцидентът в „Лазила ликуид“ мина на заден план заради смъртта на Найл. Вярно, няма ли ранен или убит, то това не е новина, а лешоядите само тогава се струпват… както беше на погребението на Маги. Даяна сви рамене — в съзнанието й ясно се открояваше образът на усмихнатия брадат младеж. Силка го бе предал в ръцете на полицията и с това се приключи.
Ами Крис? Макар и да беше потресен в момента, той бързо изтри инцидента от съзнанието си. „Това ни съпътства във всеки град“, беше казал той на сутринта.
Даяна отвори очи и погледна през прозореца. Не искаше да вижда Лос Анджелис по този начин — сякаш забит в земята — и да има чувството, че се плъзга по покривите му. Плоските къщи, построени в редици, й напомниха за огромен Левиттаун4, разпрострял се като болест, която изсмуква зеленината на дърветата и кафявия цвят на мръсните улици. Освен това не обичаше излитанията и кацанията. Ушите й заглъхнаха и изведнъж самолетът намали притока на гориво, последва силен метален писък, после бам-бам, колелата стъпиха на земята и ги задрусаха по пистата.
Почувства, че някой се надвеси над нея и обърна глава. Елегантен млад стюард с лъскава кафява коса и лъскави розови устни й се усмихваше.
— Бъдете така любезна, госпожице Уитни, да останете на мястото си. Ние ще ви отведем до бюрото в града, където вашите хора са организирали пресконференция. Багажът ви ще бъде откаран направо до колата — Даяна се усмихна. — Благодарим ви, че пътувахте с нашата авиокомпания.
Даяна беше единствената, която слезе, когато самолетът спря. После той щеше да продължи към основната сграда за пристигащи пътници.
Берил, ослепителна в бледозеления си шифонов тоалет, който само тя можеше да носи с успех, грабна ръката на Даяна.
— Толкова сме радостни, че се съгласи за тази пресконференция — прочувствено заговори тя. — Откровено казано, не знаех какво да очаквам, когато ти се обадих — тя поведе Даяна по бетонния коридор, по който се разминаваха персонал от авиацията и униформени полицаи. — Първите съобщения бяха доста кратки, както можеш да си представиш — очите й огледаха лицето на Даяна. — Сигурно е било ужасно.
4
Обширни жилищни комплекси, включващи училища, църкви, магазини и др. в покрайнините на някои промишлени градове в САЩ с еднофамилни къщи за работещите там, построени по проект на Левит и синовете му през 50-те години. — Б.пр.