— Тук всъщност идва цялостното възнаграждение — отбеляза Рубънс.
Това беше плод на цялата рекламна дейност, включително и на телевизионните дискусии по време на шестседмичната обиколка, която Даяна бе направила заедно с Мариън преди два месеца. Това главоломно пътуване из страната бе хрумване на някакъв терк от студията. Но който и да беше той, Даяна излезе права — като двойка те бяха съвършени. Мариън, обикновено доста сдържан пред камерата, заедно с Даяна до себе си посрещаше с охота блиц интервютата, организирани от американската информационна машина. В резултат, по средата на обиколката им двамата откриха, че рутината, която успяха по някакъв начин да постигнат без никаква предварителна подготовка по време на записа за предаването „Майк Дъглас Шоу“, беше моментален успех — нещо, което можеше да стане само по телевизията. Така че до края ма обиколката, чийто връх беше появата им в „Тазвечерното шоу“ по време на премиерната седмица в Лос Анджелис, те не срещнаха никакви трудности да си откраднат десет минути повече от предоставеното им време.
Зад гърба на Даяна и Рубънс стълбището се изпълваше със знаменитости, които на групи по двама, по трима вървяха все по-бавно и по-бавно заради телевизионните камери, на голямо разстояние едни от други; изкачваха се толкова бавно, сякаш пред тях бе светнал жълт светофар.
Викове и залпове от ръкопляскания избухнаха, когато звездите се появиха и тръгнаха в дълго шествие, по-дълго от сватбено, по-дълго от траурно, което като че ли щеше да се точи до безкрайност. Електрическият ток от прожектора сякаш протече през крайниците на Даяна, бавно се стопи в златиста мъгла и тя почувства остро всеки миг, всеки вик, зов, писък, шум, всяко раздвижване и бутане, всеки поглед на обожание. Ала й трябваше известно време, докато разбере, че това плътно струпване на звуци и настървение е отправено в една посока, като фуния, която с широката си част ги поема навътре от най-отдалечената периферия на тълпата и ги съсредоточава до тесния си с големина на топлийка отвор.
Може би едва когато Рубънс и Даяна тръгнаха между преградите от кадифени вериги и Даяна се озова сред ураган от вдигнати ръце, висящи обективи на камери и обърнати нагоре лица с издадени полуотворени устни, тя осъзна, че виковете бяха за нея. Наградата на нюйоркските филмови критици и „Златните глобуси“ изглеждаха прелюдия към точно този миг.
Рубънс наведе глава, когато някой размаха ръка, за да подаде тефтерче за автографи, хвана Даяна през кръста и я отдалечи.
Чуха се обидени викове, настъпи истински водовъртеж от хора, който заплашваше да я повлече. Прожектори се завъртяха и тя чу гласа на Арми Арчърд, който продължаваше репортажа си, да се извисява над кипящото множество.
Даяна тръгна да върви с чувството, че е дърпана от две страни, със съзнанието, че не трябва да спира, че тази необуздана тълпа не е безопасно място. Спомни си за онова нещастно момиче, което едва не бе стъпкано от тълпата, преследваща лимузината на „Хартбийтс“ в Сан Франциско. В същото време, обаче й се искаше този момент да не свършва, това масово обожание да не отминава тъй бързо.
Затова тя се противопоставяше на бързането на Рубънс дотолкова, че да се задържи още малко край тълпата, която протягаше ръце, за да я докосне, да разговаря с нея, да я целуне; вероятно разкошната й усмивка, отправена към тях, беше достатъчна, за да ги удържи да не се втурнат през огражденията. Някой се изтръгна от множеството, падна, изправи се и тръгна след нея.
Когато двамата с Рубънс наближиха стъклените врати на кинотеатъра, блъсканицата стана още по-голяма. С онази обща сигурност, която обикновено обхваща сбраните на едно място хора, тълпата знаеше, че това е последната им възможност да са близо до нея и те изведнъж се втурнаха напред като приливна вълна.
Една ръка се протегна към Даяна, дръпна я и за малко да я повали на земята. Рубънс я хвана и я издърпа настрани. Разнесоха се подсвирквания, чу се и пронизителният вой на полицейска сирена.
Полицаи си запроправяха път сред навалицата, разбутваха хората настрани и се придвижваха с прегърбени рамене и извадени палки. Те се вклиниха между хората и ги разпръсваха наляво и надясно. Някой извика от болка или от копнеж. След малко първият от полицаите застигна Рубънс и Даяна и ги избута навътре през портала.
Зад тях се промъкна още един полицай и двамата застанаха от двете им страни. Другите полицаи останаха навън и заеха места на горната площадка на стълбите. По улицата прииждаха още полицейски коли с пуснати сирени; фарове проблясваха, един затворнически фургон зави от ъгъла.