Манди беше свалила диамантената диадема, която бе придържала косата на Даяна назад от лицето по време на церемонията. Този път я среса настрани и нагоре подобно на грива на лъв.
Даяна се изправи пред огледалото и завъртя глава наляво-надясно. Докато се оглеждаше на меката розовееща светлина, дълбоко от гърлото й излезе ръмжащ звук. После тя тръсна глава назад и се засмя.
— Иди при гостите — потупа тя Манди по ръката — и се забавлявай.
Сега Даяна запрати чашата си за шампанско в празната камина. Струваше й се, че може да разтвори ръце и да обгърне нощта. Искаше й се да излезе навън и да притисне към гърдите си всички звезди, да почувства студения им неземен плам и да се увери напълно, че единствено тя и само тя е постигнала това.
Хора продължаваха да прииждат с невероятно темпо; никой не си тръгваше. Мъже и жени седяха на дивана, на креслата — по двама-трима заедно; имаше още облегнати на стената, проснати на килима, танцуващи до камината, целуващи се върху тоалетните чинии, изтегнати по леглата, което изпълни Мария с такава враждебност, че накрая тя отвратена вдигна ръце и си отиде. Останалите, които бяха навън, пълзяха по тенис кортовете, мятаха се върху мрежата, падаха в басейна, сумтяха и изхвърляха вода за ужас на делфина, който подскачаше, въртеше се и разпенваше водата, за да ги държи по края на басейна.
Идваха все повече и повече гости. На малки групи или като буен поток те си пробиваха път вътре в къщата с ръце, пълни с подаръци — мезета и бутилки вино. Даяна си мислеше, че познава всички, ала все пак не беше напълно сигурна. В момента нищо нямаше значение, освен нейния „Оскар“, който тя ту слагаше върху полицата над камината, за да може да му се наслаждава през пулсиращата стая, ту го взимаше и го притискаше силно към гърдите си.
В продължение на петнайсет опияняващи минути тя остана да разговаря с един странен на вид мъж, висок и невероятно слаб и мършав. Имаше жълтеникава кожа, черна брада, дълъг орлов нос и очи като въглени. Едва когато се отдалечи, разбра, че е разговаряла с портрета от Ел Греко.
— … напълно.
— Ъ?
— Хайде, мила — тихо каза Ясмин и я хвана през кръста.
— Това е мой празник — леко заваляше думите.
— Знам. Просто искам да говоря с теб за малко — тя се засмя. — След минута можеш отново да се върнеш тук.
Двете излязоха навън. Това им отне година и половина време. Гората от хора се люшкаше насам-натам и никъде нямаше пътечка, по която да минат. Множеството беше течност, а те нямаха перки.
Навън, сред дърветата, тревата и грижливо оформените храсти, хората като че ли бяха по-малко, но вероятно защото имаше повече място, където да се движат. Токчетата им отекваха силно по бетонената настилка около басейна. Подводните светлини, както и високоговорителите, бяха включени, а водната повърхност представляваше променлива дъга от светлини. Никаква разлика от сушата.
Делфинът се въртеше и изхвърляше вода през ноздрите си, гмуркаше се, после се обръщаше по гръб, пореше повърхността на водата и отскачаше високо във въздуха под акомпанимента на буйните ръкопляскания на тълпата от зяпачи. Животното явно се наслаждаваше на вниманието и разбираше природата на гостите, защото повтаряше ли, повтаряше номера си, като с всеки следващ скок увеличаваше височината. Ясмин наблюдаваше изпълненията на делфина с наклонена на една страна глава.
— Какво ли си мисли сега според теб? — зачуди се тя на висок глас. — Смята се, че те са най-интелигентните същества на земята след хората — двете продължиха да вървят. — Или може би в главата им няма нищо, освен мечти — Ясмин се обърна да погледне Даяна. — Сигурно не е лошо, нали? — тя пое дълбоко нощен въздух. — Нищо, освен мечти.
— Тогава тази вечер всички трябва да сме делфини — отбеляза Даяна, поглеждайки към тъмното небе, към светещите звезди и си спомни за желанието си. Двете бяха много близо една до друга.
— Имам нещо да ти казвам — заговори Ясмин и Даяна се обърна с лице към нея.
— Само да не е лошо, Ясмин — рече тя. — Поне тази вечер ми го спести.
Ясмин се усмихна, белите й зъби озариха чувственото й мургаво лице. Очите й никога не бяха изглеждали толкова огромни и влажни.
— Обадиха ми се малко преди да тръгна за церемонията. Потърсих те преди започването, но не те открих в тази блъсканица, а след това… просто нямаше време — тя взе ръцете на Даяна в своите. — Предложиха ми главна роля в новия филм на Скорсезе.
Даяна се вторачи в лицето й.
— Сериозно ли, Ясмин? — тя придърпа жената и я прегърна. — Но това е чудесно! Толкова се радвам за теб.