— Работата е там, че утре трябва да замина за Люцерн за предварителна подготовка. Ще остана там две седмици, преди започването на снимките в Люксембург, Мадрид и Малта.
Даяна изтрезня за миг.
— Утре ли? Но…
— Ще отседна в „Гран Насионал“ в Люцерн. Ще ти се обадя веднага щом се настаня.
— И повече няма да те видя, така ли?
— Как можеш да си помислиш такова нещо — засмя се Ясмин — след всичко, което преживяхме заедно?
Даяна беше на път да се разплаче, без да разбира защо.
— Просто изпитах такова чувство.
Ясмин я погали по врата.
— Не се натъжавай в нощ като тази — рече тя. — Аз ще се върна. А нали и ти скоро ще заминеш за филма с Брандо. Правилно ли съм чула, че отивате в Сингапур?
— Да, в Сингапур.
— Е, за това ще трябва да мислиш сега. Божичко, та това е част от живота!
— Може би ще мога да те включа във филма — обнадеждаващо каза Даяна и се огледа наоколо. — Къде е Рубънс? Сигурна съм, че той ще може да го уреди.
— Даяна…
— Не, не. Няма проблем. Сега мога да получа всичко, което пожелая — тя се засмя и стисна ръката на Ясмин. — Ще бъде чудесно, нали? Ние двете заедно в…
— Даяна, аз заминавам утре сутринта — Ясмин я хвана за рамото. — Искам тази роля.
— Но…
— Искам вече да съм самостоятелна. Не го ли разбираш?
В Даяна се надигна неоправдан глас. Тя отчаяно искаше да владее положението. Нямаше причина Ясмин да не замине, въпреки че Даяна предпочиташе тя да остане. Маги вече я нямаше, сега и Ясмин си отиваше.
— Единственото, което разбирам, е, че ме напускаш.
— Нищо подобно. Аз само…
— О, Ясмин, не заминавай!
Музиката ехтеше все по-силно и по-силно и пулсираше във вените й; стълпотворение от хора се изливаше навън от къщата в бляскавата нощ. Разноцветни светлини замъгляваха очите й и Даяна почувства как спазми като токови удари разтърсват тялото й. Под гладката, изпотена кожа мускулите й подскачаха така, сякаш не можеше да ги контролира.
— Даяна, моля те, не искам да се разделяме по този начин. Нали сме приятелки…
— Върви по дяволите! — извика Даяна. — Можех да ти уредя всичко! Всичко! Господи, ти не знаеш… — Ясмин понечи да я хване за ръката. — Не, не ме докосвай! Махай се!
Даяна тръгна с неуверена крачка да открие Рубънс, но се натъкна на Мариън. Лицето му беше зачервено от алкохола, но погледът му беше ясен. Той хвана Даяна, която почти се препъна в него и щеше да го подмине.
— Ей! Здрасти! — възкликна той. — Боже мой, какво джамборе!
— О, Мариън! — Даяна увисна в ръцете му.
Думите му по някакъв начин пронизаха мъглата в съзнанието й и тя извърна лице от него. Не й ли бяха казали, че забележително направеният й грим няма да се развали от водата? Даяна тръсна глава и гъстата й коса се разпиля по раменете й.
— Тази вечер искам само хубави вести, Мариън, чу ли? — усмихна му се тя.
— Господи! Приличаш на граблива птица — рече той. — Гримът ти е направо невероятен. Дали не могат да направят същия и на мен.
Даяна се засмя и го хвана за ръката.
— О, Мариън. На какво място попаднах! Къде другаде на света може да има такава нощ?
— Нямам представа — той я погледна сериозно. — Какво те е разтревожило така?
— А, нищо. Само дето Ясмин се държи като глупачка. Предложих й роля в новия ми филм, но тя предпочита да замине за друг.
— Да не би да я обвиняваш? Получила е главна роля за сериозен филм. Нима очакваш да я откаже?
— Но помисли само какво й предлагам аз!
— Ти й предлагаш само една възможност да се върти около теб, да бъде втората най-добра…
— Да ми бъде приятелка!
— Виж какво, мила моя — не отстъпваше Мариън, — ако я чувстваш приятелка, то тогава трябва да й желаеш най-доброто.
— О, Мариън, нищо не разбираш!
— Напротив, много добре разбирам. Не мисли, че не виждам какво става с теб. Колкото до този филм… откровено казано, Даяна, никога не бих направил отново такъв филм, дори и да ме уверяват, че ще получа още една награда на „Академията“. Дълго съм мислил за това. Не съм особено горд от тази награда. Ще я взема със себе си в Англия, ще я сложа на полицата на камината в кабинета си и всяка седмица жената, която чисти вкъщи ще идва да й бърше праха. И какъв е смисълът й? Никакъв… Ние дадохме толкова много от себе си за този филм. Той взе огромен данък от всички нас — от теб, от мен, от Ясмин, от Джордж. Нито един от нас не е вече същият човек. Филмът ни промени, беляза ни за цял живот. Ти вече не си същата, дори аз не съм същият.