Златистомедената й коса е опъната назад и е вързана на конска опашка. Без грим е. С ръце, пъхнати дълбоко в джобовете, тя върви, прегърбила рамене от силния щипещ вятър. Бузите, и върхът на носа й са зачервени, зъбите й тракат.
Тя върви все на север и вижда как сградите се плъзгат покрай нея като върху конвейерна лента. От време на време поглежда за улични табелки, но не вижда такива. И все не идва ъгъл.
Изведнъж се озовава пред ресторанта и влиза вътре, където е топло. Разпознава облицовката от гледжосани италиански тухли, ниския таван от пресована ламарина. Лъхва я тежката миризма на готвено.
Кръглолики и безмълвни, хората я проследяват с поглед, докато минава покрай масите им, отрупани с ястия и напитки. Тя се поти и трепери, но не смята да разкопчава палтото си.
Отива право на масата в дъното — най-хубавата маса в ресторанта, — която е до прозореца на задната стена. Оттам се виждат изподрасканите калкани на съседните сгради. Мършаво куче рови из купчината зидария, вдигнало крастава лапа.
Човекът на масата се тъпче — огромните месести длани с пръсти като клещи всеки път поднасят към широко отворената уста толкова много храна, че половината от нея изпада обратно в чинията.
Тя стои напълно неподвижна и наблюдава лицето — много бледите очи, червеникавозлатистата коса. Тънките устни са омазнени, по розовите бузи са полепнали трохи хляб.
Даяна извиква име, неговото име и лицето се обръща бавно към нея. В джоба й дясната ръка е обгърнала топлия приклад на пистолет. Показалецът напипва спусъка, тя изважда оръжието и стреля право в потното и мазно лице веднъж, още веднъж и още веднъж.
Нищо не се случва и ужасена тя вижда, че е насочила, с главата напред, златната статуетка към зиналата уста.
Лицето започва гръмко да се смее. Малки пръски мазнина и трохи се разхвърчават от разтеглените устни, от заострените краища на белите, много белите зъби и тя вижда тъмната като пещера отворена уста, огромна като нощта. Пронизителният смях изпълва ресторанта, удря се в ламаринения покрив, отеква в плочките. Тя се обръща и побягва. Ала твърдата, къса длан я застига и обгръща талията й.
— Ето, мила моя — говори с мимика устата и тя открива, че в ръката й е притиснат истински пистолет.
Хваща го, натиска спусъка, без да мисли; пистолетът избухва и отскача. Отскача в ръката й. Ала обезобразеното лице, от което капе кръв и слуз, пред нея не е на Орелио Окейшо, а на Джордж.
И отново се разнася смехът, този път по-силен, по-жесток и тя побягва в нощта, ала разстоянието изобщо не отслабва звука му…
Даяна плачеше на тревата. Високо над нея ярко оперена птичка — вероятно чинка — чивикаше хрипливо и звукът много наподобяваше шумотевицата от снощното празненство или смеха от съня й.
Тя стисна за миг очи, все още полусънена, без всъщност да знае къде се намира. Някъде между Ню Йорк и Лос Анджелис. Сухите й устни се отвориха, тя се изправи до седнало положение и извика:
— Рубънс? — гласът й се чу нисък като шепот.
Даяна потрепери, подгъна крака под себе си и подпря въртящата и се глава между ръцете си. Страхотно главоболие я разкъсваше и тя застена като ранено животно, когато отвори очи в ослепителната светлина. Трябва да стана и да се преместя на сянка, помисли си. Но не помръдна от мястото си. Оох!
— Рубънс?
Тя огледа внимателно всичко наоколо. Високата зелена телена ограда на тенис корта блестеше от пряката слънчева светлина и Даяна отмести поглед от нея. Устата й беше пресъхнала и слепена; беше й трудно да преглъща. Обезводняване, рече си тя и с едно: „О, боже!“ отново обгърна с длани щракащата я глава.
— Е — обади се Рубънс, докато се приближаваше до нея между храстите, — най-сетне се събуди.
— Шшт! — предупреди го тя да млъкне. Гласът му отекна в ушите й като двайсет и един топовен салют.
Той приклекна до нея, метна върху коленете й копринен халат и й подаде чаша с портокалов сок.
— Ето — каза Рубънс по-тихо, — изпий това. Мария току-що го приготви. Върна се, решила да ни даде още една възможност.
— Къде е била? — все още замаяна попита Даяна.
— Дълга история. Хайде — допря той студената чаша до дланта й и сви пръстите й около чашата, — пий. Пуснах два тиленола вътре.