Когато заслизаха с бясна скорост към крайбрежните скали на Тихия океан, Даяна отвори очи и видя морската шир, тромава и тъмна в хлътналите бразди между вълните, блестяща като течно злато там, където се отразяваше слънцето. Сърцето й се преобърна и тя закопня за яркосиния бурен Атлантически океан.
Този тук е такова бледо копие, помисли си тя. Няма ги онези буйни вълни… само едно лениво издуване, затъпяло от дългите, скучни години, прекарани тук; спокойствие, което ти действа сънливо, приспивно, хипнотично.
Тя отново затвори очи и се замечта.
Усети как я тегли центробежната сила, когато той зави надясно и пое по Олд Малибу Роуд. Кракът му натисна газта и те политнаха напред като стрела от арбалет.
Вятърът ревеше в ушите й, чорлеше косата й, жулеше голите й ръце. Усети когато Крис излезе от тесен път и отново увеличи скоростта. Отвори очи. Тихоокеанската крайбрежна магистрала представляваше размазано петно, когато тя се обърна да погледне назад; къщите, дърветата, които се виждаха като движещ се нагоре-надолу пъстроцветен контур, върхът на художническа четка. Това беше игра, която тя играеше като дете на задната седалка на колата, когато родителите й я завеждаха в Кейп през лятото.
Напуши я смях и тя силно смушка с колене хълбоците на Крис, сякаш яздеше кон.
— По-бързо! — отново го подкани тя. — Давай! По-бързо!
Последва силен тласък напред, сякаш някаква огромна ръка ги бе блъснала. Изпревариха две коли с такава скорост, като че ли бяха спрели. Килнаха се леко на една страна, когато взимаха дълъг, разлат завой надясно, повтарящ извивката на бреговата линия. В далечината пред тях две полуремаркета се влачеха едва-едва и вертикалните им ауспуси изхвърляха сив дим, като че ли бяха облакосеялки.
— Дръж се, момичето ми!
Думите му, накъсани от свирещия вятър, проехтяха слабо и дрезгаво като от някаква евтина радиоуредба. Постепенно започнаха да се отдалечават от автомобилното движение зад тях — отначало бавно, като ракета, която се мъчи да се освободи от земното притегляне, после по-бързо.
Полетяха с пълна скорост.
Сега светът беше виещ се тунел, в който двамата устремно се носеха. Даяна имаше чувството, че настилката на магистралата е останала зад тях; петната от тъмно и светло профучаваха толкова бързо, че беше невъзможно да се фокусират — все едно бяха станали част от вятъра.
Изведнъж Даяна почувства, че нещо като юмрук се заби в лявата й страна, за да я прекатури. Тя започна да обръща глава. Мотоциклетът се разтърси върху амортисьорите си в момента, в който сянката на превозното средство се изравни с тях. Тя се движеше толкова близо, че закри огромната част от светлината и това се вряза в съзнанието на Даяна, когато Крис изкрещя полуобърнат към нея:
— Проклетото копеле ще вземе да ни очисти така!
Другото беше писък. Счупеното защитно стъкло на мотоциклета изсипа дъжд от остър, черен лед върху лицето на Даяна. Тя почувства тъпа болка високо под дясното си око, която се разля до ухото. Едната й ръка инстинктивно пусна кръста на Крис и закри лицето й. Едновременно с това тя се наклони заплашително надясно. С отчаяни усилия се опита да притисне коленете си по-здраво в хълбоците на Крис, но силният вятър я тласкаше назад.
Даяна почувства болезнено усукване на гръбнака в опашната кост. И подобно на наркоман в първите минути на инжектирането, тя осъзна много неща наведнъж, както примитивният организъм в смъртен страх за живота си започва да разбива всичко от обкръжението на използваеми сегменти.
Пред тях магистралата беше безлюдна до високите задници на тромавите полуремаркета — на около четвърт километър разстояние. Насрещното движение бе слабо, но високата скорост почти не позволяваше… Нещо препречваше видимостта встрани от окото й и тя избърса с пръсти дясната си страна — влажна, гореща и лепкава. С периферното си зрение видя тъмночервения цвят.
От лявата си страна продължаваше да чувства близостта на масивното на вид очертание — черно като нощта. Защитената с каска глава на Крис се надигна и последва друг звук, толкова пронизителен, че Даяна настръхна. Главата на Крис започна да се върти като боулингова топка, търкулната по игрище.
После ударната вълна ги блъсна — те се отдалечиха от тъмното очертание и изхвърчаха над крайпътния банкет. За миг се намериха във въздуха, вибрацията на мотора изчезна, те се носеха съвсем плавно; някак доста безотговорно задните й части се отлепиха от седалката. Веднага след това с оглушителен трясък двамата отново се озоваха на земята и се задрусаха по неравната пръст, от там по тревната площ. Даяна усети тежката миризма на детелина. Изплашена, някаква птица изграчи и бързо отлетя.