— Недей да правиш това, Силка — заговори тя. — Мога да бъда много добра с теб. Какъв смисъл има да ме убиваш? Не ме ли желаеш вече?
— О, да — рече той и пристъпи напред. — И пак ще те имам. Малко преди да допра магнума до главата и ти пръсна мозъка — устните му се разтеглиха в злобна усмивка. — Положително ще ми достави голямо удоволствие тая работа. Ти ми навлече сума ги неприятности — поклати глава мъжът. — Сега трябва да изоставя всичко това — тази сладка работа, за която ми трябваше дълго време да се подготвя, като използвах парите на групата, за да купувам оръжие, използвах самолета им, за да го прехвърлям в Северна Ирландия — Силка я гледаше с трескав поглед. — Ако Крис не бе толкова загрижен за собственото си благо, той никога нямаше да седне да проверява счетоводните книги и да открие, че дори прищевките на „Хартбийтс“ не могат да покрият всичките липсващи пари. Нямаше и за миг да се усъмни в мен и нямаше да ми се наложи да го убивам. А сега всичко се сведе, и то неминуемо, до тази кървава баня — той сви рамене. — Но аз съм свикнал със смъртта.
Земята като че ли се разтресе под краката му, когато Силка отново пристъпи към Даяна.
— Двамата ми братя бяха такива идеалисти. Отидоха в Северна Ирландия, следвайки пътя на баща ни. След време получих писмо от Дан. „Убиха Нед“, съобщаваше ми той. „Проклетите подбудители го включиха в едно нападение.“ Нед беше едва на седемнайсет години, най-младият от нас. Той и Дан подготвяли акция. „Сега имаме нужда от теб“, допълваше в писмото си Дан… Аз току-що се бях уволнил от флотата. Исках да воювам. Заминах за Белфаст и видях как се отнасят към родината ми. След шест месеца Дан и аз се върнахме в Бостън и организирахме нападение срещу оръжейния склад на Националната гвардия. Прекарахме сандъците с автоматични пистолети М-60 в Мексико и оттам ги прехвърлихме в Ирландия. Дан тръгна с тях, а аз останах тук. В Белфаст се бях запознал с едно тъмнокосо момиче със зелени като изумруд очи. То също работеше върху плана. Мнозина от ИРА пророчески заявиха, че планът няма да се осъществи; момичето, обаче, смяташе, че грешат.
— Това е била сестрата на Найджъл — вметна Даяна.
Безцветните очи на Силка се разшириха.
— Да, тя беше — потвърди той. — Значи знаеш всичко. Планът за незаконното присвояване на оръжие, за пренасянето му… беше нейна идея. Как мрази тя хедонистичния си брат, който печели толкова много пари, а е обърнал гръб на каузата за свободна Ирландия. Тук аз имах много връзки и успях да уредя да присъствам на вечерята на Американската асоциация на производителите на звукозаписна техника. Бях седнал до Бено Кътлър. Той лесно можеше да бъде метнат. С групата беше по-трудно.
Силка се надвеси над Даяна с леко разкрачени крака.
— Всеки един от тях беше опасен по свой начин. Но, от друга страна, всички бяха като деца — отзивчиви на моментни удоволствия. Благодарение на връзките си аз винаги бях добре снабден с дроги. Това им харесваше. Харесваше им и че бях жилав, физически як. Наеха ме и започнаха да ми нареждат какво ли не. И това вътрешно ги гъделичкаше.
Лицето му стана твърдо като гранит, очите му не трепваха.
— В продължение на десет години аз им одирах кожите, без те да разберат. Разбира се, сестрата на Найджъл беше разработила плана за измъкване на парите им до най-малката подробност, но най-забавното беше, че не стана нужда да го спазвам стриктно. Вече толкова много пари се пръскаха за наркотици, без да се осчетоводяват, че не срещах никаква трудност, само трябваше да внимавам. Веднъж обаче Джон ме изненада, та си направи лоша услуга. Очите му бяха замъглени и аз си помислих, че е прекалено дрогиран, за да забележи нещо. Но Джон не беше глупав и малко по-късно ми подметна какво е видял, поиска ми пари и… още нещо, за да си държи устата затворена. Горкият садист Джон…
Силка сви едрите си рамене и стъпи върху един нисък, безупречно подкастрен храст, после продължи:
— Е, при това положение нямах голям избор. Трябваше да се отърва от него. Но много предпазливо, нали разбираш. Много. Не биваше да допусна нито сянка съмнение — той се усмихна. — А беше толкова просто. Джон беше достатъчно силно пристрастен към наркотиците, така че смъртта му причинена от предозиране, нямаше да усъмни никого. Напротив, щеше да е по-подозрително, че нищо не му се случва. Но после, като виждах какво става между самите музиканти, от състава, си рекох: „Боже мой! На по-добър случай не съм се и надявал. Ще ги оставя те да го убият вместо мен.“ Е, разбира се, малко стрихнин в хероина също помогна на Джон да се отправи за последния си концерт на небето — Силка се разсмя гръмко като кучешки лай. — Шибани аматьори. Та нали иначе Джон щеше да подуши миризмата на газ.