Плакатът не беше от обичайните. Представляваше две огромни глави. Едната имаше лице на красива жена с дълги медени коси и раздалечени виолетови очи. Розовите й устни бяха полуотворени, сякаш щеше да зашепне нежни думи на любимия си. В изражението й имаше някаква невинност, която едва ли не сияеше.
Извивката на врата й преливаше в извивката на врата на другото лице. То принадлежеше на жена със стиснати устни и суров израз. Погледът й сякаш пронизваше Холивудската мъглявина и създаваше впечатлението, че вижда много по-далеч и по-ясно от всеки друг. Излъчваше силна воля и решителност, които биха непогрешими.
И двете лица изобразяваха Даяна. Или по-точно Хедър Дюел.
— Боже мой! — възкликна Даяна. — Чия е тази идея?
Борил сбърчи вежди и натисна клаксона, за да даде сигнал на младо русо момиче, което караше ролкови кънки по булеварда.
— Какво значение яма? Не ти ли харесва?
— Чудесен е! — продължи да извива врат Даяна през прозореца. — Но не предполагах, че някой от студиото има такова въображение.
— И си права. Рубънс възложи на Сам Емшуейлър да го направи. Той е независим играч… проектира реклами за печатни издания на стойност милиони долари — тя натисна газта и мина почти на червен светофар. — Истински гений, който избави Рубънс от провал, като лансира „Моби Дик“ по най-внушителен начин.
— Помня рекламата. Беше невероятна.
Берял кимна.
— Но и необикновена. Рубънс трябваше здраво да обработи Бейлман, за да упълномощи той студиото да заложи своя дял. Те почват да нервничат, когато не всичко е според стандартните изисквания.
— И какво направи Рубънс?
Берил ме можа да се удържи, ухили се и хвърли поглед към Даяна.
— Каза на Бейлман, че мисли, че е загубил първите два ролки на филма. Бейлман, разбира се, не му повярва и се обади на Мариън. Мариън, който се има с Бейлман, потвърди, че е точно така. Бейлман станал бял като платно, защото според договора на Рубънс със студиото, те са отговорни за подобна загуба.
Даяна се запита дали Скайлър или Рубънс е отговорен според тази клауза.
— Във всеки случай онзи следобед всичко се оправи — продължи Берил. — Не ти казахме, защото щяхме да развалим изненадата.
Берил отби от Сънсет по посока на Бел Еър и намали ход.
— Рубънс беше прав. Ти свърши страхотна работа.
Нотката на огромно уважение в гласа й накара Даяна да се обърне и да я погледне. Берил никога няма да спечели конкурс за красота, но тя притежава други качества, които са много по-ценни от едно съвършено лице. Поне за мен е така, заключи в себе си Даяна.
— Нямаш ля вяра в мен, Берил? — засмя се Даяна.
— Вяра ли? — рече другата. — В този град няма място за вяра.
Даяна окачестви като забележителен начина, по който Берил ловко се измъкна от капана. Ако беше отговорила с „да“, щеше да се заклейми като лъжкиня; прямото „не“ щеше да прозвучи оскърбително.
— Тъй като познавам Рубънс — продължи Берил, — вярвам в неговата преценка.
— А той никога ли не греши?
— Само по отношение на жена си — заяви Берил, докато завиваше по дългата алея.
Когато стигнаха до къщата, Мария се появи на вратата. Даяна й подаде ключа от багажника на колата.
— Изпери всички дрехи, Мария, или ги дай на химическо чистене.
— Рубънс ти е казал за Дори Спенглър — каза й Берил, докато прекосяваха антрето на път за гостната; Даяна кимна и Берил въздъхна. — Знаеш ли, за всеки от нас ще бъде много по-лесно, ако освободим Монти. Тогава ще можем да…
— Аз се разбрах с Рубънс по този въпрос — гласът на Даяна режеше като нож. — Нямам намерение да го разисквам още веднъж с теб.
Берил отстъпи крачка.
— Исках само да кажа, че ни поставяш в доста неудобно положение, като приемаш Дори, а продължаваш да плащаш на Монти.
— Доколкото разбирам, това е едно от нещата, за които са ти платили да уредиш — рече Даяна. Тя изчака, предполагайки, че другата жена ще вметне нещо, но тъй като онази мълчеше, продължи: — Само по този начин ще работя.
— Мога да го отпратя още сега, ако ти не…
— Защо? — махна с ръка Даяна. — Изчакай ме две минути да си сложа банския и го доведи при басейна. Жадувам да се гмурна във водата. Ще разговаряме там. О, и още нещо, Берил. Кажи на Мария да ни приготви обяд. Нещо студено и леко.
Дори Спенглър беше по-млад отколкото бе очаквала. Имаше тъмен загар, който след шест-седем години щеше да остави дълбоки бразди по лицето му. Вече се бяха появили първите ситни бръчици край външните ъгълчета на светлокафявите му очи. Имаше изработен начин да те гледа — със студен и равен поглед, — който те кара едва ли не да забравиш усилията, които е положил за това. В града се носеше славата му на супер продуцент по отношение на договорите; докато си търсен, той ти е приятел, но паднеш ли от върха, паметта му, както казваха, ставаше къса.