Той спря точно пред Даяна.
— Затова сега — гласът му беше пресипнал — ще си получа наградата за всички тези години на предана служба към групата и за свободна Ирландия. Убийството на Маги беше последното ми поръчение от ИРА. Завръщам се в родината си за дълга почивка и с много пари в джоба.
Силка пристъпи крачка напред и Даяна вдигна револвера си. Той беше толкова близо до нея, че нямаше нужда да се прицелва — трябваше само да натисне спусъка. Миг преди да го стори, тя съзря проумение, изписано по лицето му — собствената му смърт се бе отразила в жестоките му, замръзнали очи.
Даяна почувства огромно напрежение, което тръгна от рамото й, по ръката и стигна до тънките кости на дланта й. Малък мускул трепна в показалеца й, когато тя започна да натиска, а не, за бога, да прещраква спусъка.
В съзнанието й една подир друга изплуваха кошмарни картини, които замъглиха огромното тяло на Силка досами нея — домът на Крис, обърнат наопаки, невъобразимото безредие, водещо към изкорубената тон колона, натъпкана е кръв и плът и натрошени кости, които някога са представлявали човешко същество с разум и чувства.
Възглавничката на пръста й чувстваше стопления метал; звънливата пружина на спусъчния механизъм беше в очакване на достатъчен натиск, за да освободи ударника.
Като размазано петно Даяна видя как отсрещното оръжие — огромната ужасяваща дупка в края на дългото тяло на магнума — с удивителна бързина се вдигна нагоре и разбра, че е всяка изминала частица от секундата тя губи предимството, което един миг на уплаха й бе дал.
Болка сгърчи лицето й и почти затвори едното й око, а тялото й се чувстваше така, сякаш току-що бе скочила от прозорец на шестия етаж. Ала отделящият се адреналин измести за миг цялата болка.
Показалецът й помръдна и до ушите й долетя отново пронизителния писък; черни, димящи гуми, оставящи следи по платното на оживената магистрала, и мотоциклетът, който предприе непоколебимото си хлъзгане към забравата. Виждаше се само задната част на каската на Крис и слънчевият лъч, който избухваше като лазер в заоблената й повърхност; и онази миризма. Чайка политна, пискайки, пискайки, докато прозорецът се изви навътре и забълваха огнени кълбета, после гарвановите крила, които се разпериха…
Гърмежът от 38-калибровия револвер беше оглушителен в тясното пространство между двамата. Силка отвърна на изстрела дори след като Даяна натисна спусъка втори път.
Той подскочи веднъж от силния удар отблизо и се изви настрани. Бликна кръв и пръсна по тревата като дъжд. Даяна се бе целила в сърцето и Жан-Карлос щеше да е горд с нея.
Тя се изправи и пристъпи към Силка, проснат на земята, с разперена дясна ръка, леко застъпена от огромния магнум. Лицето му беше безизразно — нямаше и следа от това, че допреди малко беше мислещо същество, изпълнено с омраза, похот и гняв. Безжизнените му очи бяха прозрачни като лещи.
Даяна пусна на земята празния си револвер, обърна се и се затича към мястото, където бе оставила да лежи Боби. Той беше още жив и тя пак го остави и забърза към плажната кабина — токчетата й отекваха силно върху каменната настилка, а после, и върху тухления бордюр покрай басейна.
Когато се обади по телефона, тя излезе и отиде при Боби. Нагласи главата му в скута си и след малко той отвори очи.
— Къде е той? — това беше само шепот.
Даяна доближи лице до неговото, за да я чува по-добре.
— Мъртъв е, Боби. Застрелях го.
Очите му като че ли просветнаха. В далечината се разнесе воят на линейката и полицейските коли.
— Аз просто си вършех работата — каза той. — Може би трябваше да си остана с писането.
Воят, вече станал по-силен, нахлуваше между дърветата на все по-чести вълни.
Кръвта се лееше от Боунстийл като река и Даяна притисна с длани разкъсаната плът. Помисли си за Бейба.
— Стой спокоен, Боби — докосна го тя по рамото. — Почини си малко. Линейката ще дойде всеки момент.
През целия път до „Сидър-Синай“ Даяна седеше в линейката до Боунстийл и държеше ръката му, сякаш силното желание, изразено чрез този човешки контакт — плът до плът, щеше да го запази жив. Лицето му беше бледо, едва различимо под прозрачната пластмасова кислородна маска. И единственото, което тя чуваше сред воя на сирената, беше силното хрипкаво стържене на неравномерното му дишане.