Беше облечен със светъл ленен костюм и бяла риза, разкопчана на врата; под нея, между космите, се виждаше тънка златна верижка.
— Даяна Уитни — каза Берил, — това е Дори Спенглър.
Устните на мъжа се разтеглиха в усмивка.
— Приятно ми е, госпожице Уитни — стоеше с ръце на гърба. — Аз съм голям ваш почитател. Чудя се защо не сме се запознали по-рано. Съжалявам, че пропуснах приема на Берил, но отсъствах от града.
Даяна не каза нищо; мислеше за Монти.
Очите на Берил се местеха от единия към другия. Смутена от настъпилото мълчание, тя се изкашля.
— Съжалявам, Дори, но…
Той махна с ръка, за да я прекъсне. Гледаше Даяна право в очите.
— Разбирам, че положението е доста… хм… необичайно. Вероятно на госпожица Уитни ще й трябва известно време, за да ме приеме и, естествено, да ме опознае — мъжът вдигна ръка, свали я и я прибра отново зад гърба. — Това е съвсем в реда на нещата — той се приближи до ръба на басейна. — Можем да разговаряме и докато плувате. Имате ли нещо против?
Даяна му хвърли одобрителен поглед, засили се с две крачки по тухления бордюр и се хвърли с опънато тяло във водата. Спенглър мълчаливо я изчака да преплува шест дължини.
Даяна подаде глава, тръсна я два-три пъти, за да изкара водата от очите си и попита:
— Казахте ли нещо?
Спенглър клекна до ръба на басейна.
— Казах, че току-що се върнах от южното крайбрежие на Тихия океан. Имах среща с Брандо.
Даяна се приближи към него.
— С Брандо? — вдигна косата назад от лицето си; по златистите й рамене се търкулнаха капки вода. — Мислех, че той няма импресарио.
— Няма. Поне официално няма. Всъщност не му и трябва, нали разбирате. Аз прескачам до там само когато трябва да се обсъди нещо по-специално.
Берил не можа да се сдържи и вметна:
— Дори е показал на Брандо част от заснетия досега суров материал на „Хедър Дюел“.
— Какво? Та дори аз не съм го виждала.
— Знам — усмихна се Берил. — И ако в студиото разберат, ще ни одерат живи. Те също не са го виждали.
— Занесох му и филма „Кралско червено“ — продължи Спенглър.
Сърцето на Даяна се качи в гърлото й.
— Но защо? Не, чакайте — тя се повдигна на ръце, излезе от басейна и седна до Спенглър. — Така, сега искам да разбера всичко. Какво е мнението му за филма?
— Не му хареса. Но… смята, че вие сте великолепна — той обгърна коленете си с ръце, за да запази равновесие. — Между другото трябва да ви кажа, че според мен „Хедър Дюел“ ще бъде сензация, съдейки по това, което видяхме.
— И Брандо ли смята така?
— Е, той е малко… ексцентричен. Хареса му.
— Това е чудесно, но с каква цел сте показали материала?
Берил придърпа един стол, отпусна туловището си в прегръдката му и каза:
— Дори подготвя сценарий за Рубънс. Нещо, което, ако стане, трябва да бъде много специално. Нали така, Дори?
— Да — очите му светнаха. — Имаме сценарий от Робърт Таун, по който Копола подлудя. Толкова подлудя, че се съгласи да го режисира и да го спонсорира заедно с Рубънс. Но имаше проблем…
— Нали знаеш какъв е Копола. При него всичко трябва да е напълно изпипано, за да започне. Той настоява за две неща. Главната мъжка роля да се повери на Брандо…
— Брандо и аз се знаем отдавна — допълни Дори, — затова отидох да му занеса сценария. Хареса го, много го хареса. Е, поиска някъде поправки — той с разбиране сви рамене, — но не му е за първи път. Това ще бъде първата му главна роля след „Кръстникът“. Девет десети от времето на филма той ще бъде на екрана.
С крайчеца на окото си Даяна видя Мария да излиза от къщата с огромна табла, отрупана със сандвичи и пина колада. Тя примижа срещу слънцето.
— Нали казахте, че Копола настоявал за две неща. Първото беше Брандо…
— А второто — каза Берил — си ти.
— Ей, Емульор! — подвикна Феси. — Стига си говорил, ами вземи да изнесеш този мъж от тук. Започна да усмърдява стаята.