Рубънс се върна от Ню Йорк с изключително скъп смарагдов пръстен, купен за нея от „Хари Уинстън“. Подаде й го още щом се качи в лимузината, с която тя беше дошла да го посрещне.
— Много те мислех преди онази пресконференция — рече той. — Божичко, как ги заби в земята! През цялото време усещахме ударните вълни, докато пътувахме обратно към Ню Йорк, Напоследък ти биеш президента по броя на колонките във вестниците.
Тя се бе облегнала безмълвно до него и се питаше дали да му каже за срещата си с Мейър. Надделяваше мисълта, че не би трябвало. Беше сигурна, че той ще възнегодува срещу намесата на всекиго, включително и на стареца.
Пръстенът — квадратно изсечен смарагд, поставен в широко платинено гнездо — излъчваше жива сила и когато Рубънс го взе от шепата й, за да го постави на пръста й, тя усети, че очите й се напълниха със сълзи. „О, боже“, помисли си тя, „колко ми липсваше този човек.“ Ала вместо да изрече думите на глас, тя обгърна с длани главата му, притегли я към себе си и впи устни в неговите. Прииска й се да останат така завинаги.
— Научи ли за Монти? — попита тя след малко.
— Господи! Да. Тъкмо миналата седмица му казах, че се претоварва от работа.
— Изглежда, не само това си му казал.
— Казах му онова, което щеше да е за негово добро — рече Рубънс.
— Жестоко си го наранил. Той те считаше за приятел.
— Това няма нищо общо с приятелството. Бизнесът си е бизнес. И изобщо не му е било работа да ти разправя сълзливи истории. За какъв, по дяволите, се е мислил? Беше зрял човек. Трябвало е да знае как да се грижи за себе си. — Той изведнъж млъкна и рязко се извърна от нея.
— Рубънс?
— О, не! По дяволите, не! — махна с ръка той; гласът му беше прегракнал и раменете му се разтърсиха така, сякаш плачеше. — Копелето нямаше право да умира — вече почти шепнеше и Даяна трябваше да се напряга, за да го чува. — Божичко! Всъщност всичко има общо с приятелството. Всичко! — Когато обърна пак глава към нея, тя видя, че очите му са зачервени; беше изтрил всякакви следи от сълзи. — Добре, защо не го кажеш и да се приключи?
— Какво да кажа?
— Ами това: „Аз те предупредих.“ Не трябваше да го оставям да си мисли, че съм го предал.
— Направил си това, което си сметнал, че е най-добро.
Той я погледна с искрен поглед.
— Наистина ли го мислиш?
— Да. И в известен смисъл ти беше прав — той наистина не можеше да се справя повече с тази работа. Но имаше други начини, по които да подходим. Объркахме цялата работа, ти и аз — тя отклони поглед за миг. — Погребението е вдругиден. Поръчах цветя от името на нас двамата.
Той не каза нищо и някак по безмълвно взаимно съгласие те смениха темата.
— Как изглеждаше Ню Йорк? — попита Даяна. — Липсва ми този град.
— Не мога да ти кажа — въздъхна Рубънс. — Повечето време се рових из общата документация. Скайлър потвърди всичко онова, което ми беше казал Мейър — той сложи ръка върху бедрото й и потърси очите й. — Добре ли си?
Тя му се усмихна леко; почувства как топлотата му се просмуква в нея.
— Добре съм. И какво откри?
— Достатъчно факти, за да обеся Ашли — с известна злъч отвърна Рубънс. — Той нямаше нищо, когато дойде да работи при мен. Аз го издигнах. Оставих го да покаже на какво е способен. Аз, като пълен глупак, му отвързах каишката — очите му просветнаха, когато се наведе да си запали цигара; дръпна веднъж и я смачка. — Знаеш ли, ти излезе права. Те нямат никакъв вкус — щракна надолу капачето на металния пепелник, вграден в тапицираната с плюш отвътре врата, облегна се назад и въздъхна. — Още на времето Мейър ми беше казал, че в бизнеса трябва да държиш всеки на каишка. „Каквато и да ти е преценката в дадения момент, подчерта той тогава, знай, че най-добрият ти днешен партньор утре ще се обърне срещу теб, ако му дадеш и наполовина шанс. Такава е човешката природа. Не можеш да се бориш с нея, можеш само да се опиташ да се предпазиш.“
Рубънс се усмихна, зареян в спомена.
— Тогава смятах Мейър за най-циничния мръсник, когото съм срещал. Но смятах също, че бих могъл и да го надмина. Тъкмо така постъпих с Ашли — отвързах го и го пуснах да тича. Е, не се ли оказа прав Мейър? Какво направи Ашли? Започна да ме мами зад гърба ми. Сега вече съм наясно. Мейър съвсем не е циник, той просто е реалист.