— Ти поиска ли обяснение от Ашли?
— О, не. Още не. Пуснал съм в действие една малка интрижка в сърцето на корпорацията, към която той ще се спусне с отворени обятия. Аз, на негово място, бих останал настрана, но не и той. Ашли е прекалено алчен, което ще рече, че е готов на измама. Той плаче да бъде измамен. Те всички плачат за това, ахмаците му с ахмаци. Вродената им алчност ги подвежда. Имам достатъчно документи тук — потупа дипломатическото си куфарче от слонова кожа, — за да го ликвидирам още сега. Но ще бъде прекалено спокойно и безобидно да приключа с него по този начин. Аз не съм по организацията. Другата седмица ще пратя Скайлър отново в Ню Йорк. Утре или най-късно в сряда Ашли ще намери начин да извлече полза от корпорацията, като прехвърли капитали в друга, второстепенна корпорация. Всичко ще изглежда изрядно, бързо и безопасно. И то ще е така. Само дето другата корпорация не съществува в действителност. Тя е измислица на богатото ми въображение, а според изготвените от Скайлър документи съществува от 1975 година.
— Защо мислиш, че Ашли ще клъвне? — попита Даяна.
— Защото започнах да оказвам натиск върху съвета на директорите — както и Мейър, без знанието на Ашли — да отхвърлят офертата за сливане, скалъпена от Ашли и приятелите му. Аз ще се оттегля… Мейър също, както и цялата наша група. Ашли си мисли, че има достатъчно подкрепа в сегашния състав на съвета. Но аз промених това положение. Макар че с тази схема за капитала той ще може да получи достатъчен процент за себе си, за да привлече няколко гласа — достатъчни, за да се приеме решението — Рубънс се усмихна и добави: — Поне така ще изглежда в неговите очи.
— Ти искаш да го заловиш на местопрестъплението ли?
Рубънс затвори очи.
— Нещо подобно — отвърна той, вплете пръсти в нейните и ги стисна.
Когато се прибраха у дома, отидоха да седнат до басейна. Рубънс я попита как е минало пътуването й. Тя му каза първо, че много е харесала новия рекламен плакат, после мина на въпроса му.
— Просто не знам какво се е случило. Бях готова да се закълна, че Крис е твърдо решен да напусне групата. Знам, че го иска. Но явно някой го е разубедил. Той твърди, че е Найджъл.
— А ти не вярваш.
— Не — бавно отвърна тя, сякаш това негово вметване циментира мисълта й. — Не, не вярвам, Рубънс. Според мен е Тай.
— Но тя нали живее с Найджъл.
Даяна прокара пръсти през гладката си коса.
— Творческите сили на Найджъл са на изчерпване. Сега само Крис на практика поддържа „Хартбийтс“. Без него по всяка вероятност с групата ще бъде свършено — Даяна се премести по-близо до Рубънс. — Силка ми каза, че още от самото начало Тай си е падала по Крис, но Джон и Крис са били прекалено близки приятели, за да я делят. Не мисля, обаче, че между Крис и Найджъл е същото, независимо какво говорят и двамата.
— Да не би пък Крис да не я харесва.
Даяна го погледна.
— Ти не знаеш какво представлява Тай. У мен обаче се прокрадва подозрението, че и Крис я е пожелал от самото начало, но заради Джон не я е закачил. И според мен тя по този начин го задържа в групата. Не я знам какво ще прави без тези хора около себе си.
— Мислех я за твърда като стомана.
— Да, външно изглежда така. Но отвътре е слаба. Тя се е страхувала, че Маги може да склони Крис да напусне групата. А сега изпитва ужас от приятелството ми с Крис. Не може да повярва, че не спя с него.
— Едва ли някой би повярвал.
Тя сложи ръка върху рамото му.
— С изключение на теб, разбира се.
Измествайки се напред в стола си, Даяна опря крака в неговите, наведе се и впи устни в плътта му.
— Липсваше ми — промълви тя. — Толкова ми липсваше.
Рубънс се засмя.
— Въпреки всички тези изживявания?
— Въпреки всичко.
— Това е опасно.
— Обичам опасностите.
— Като отворихме дума за това — каза Рубънс, плъзгайки ръка по гърба й, — трябва да знаеш, че никак не ми хареса твоя припадък на снимачната площадка.
Даяна поклати глава.
— Не беше нищо страшно. Макар че отидох на преглед.
— И?
— Екстра съм.
— Божичко, дано! Защото имам още няколко изненади за теб.
— Добре де, ще ми ги кажеш ли или ще ме мъчиш?
— Берил наистина се прояви този път. Уреди те за списание „Тайм“.
Тя се изсмя подигравателно.
— Нещо бълнуваш. Вие и двамата имате халюцинации. Не е възможно Берил да ме е уредила за „Тайм“. Та аз не съм стигнала още върха.