Денят изглежда беше от лошите — изпълнен с непоносимо напрежение. Крис седеше плътно до Даяна и държеше ръката й. И двамата бяха успели да си вземат душ и докато Крис се преобличаше, Даяна си оправи грима.
Огромният портал започна да се вдига пред колата и Силка обходи с поглед всички електронно заключващи се врати на лимузината.
— Тръгваме — съобщи той и се обърна напред.
Лимузината потегли. Надолу по наклона, през портала, в гъмжащата нощ. Минаха през дървените бариери и покрай полицаите, охраняващи тясната ивица свободно пространство, за да се изправят пред развълнуваното море от млади хора, които се клатеха, бутаха, блъскаха, заливайки паважа като неестествено огромен прилив.
Щом излезе отвъд сивите подвижни прегради, колата мигом бе погълната от гърчещата се маса от тела. Момичета се закатериха върху дългия капак на двигателя, а полицаите напразно се опитваха да ги свалят от там. Юмруци удряха заплашително по прозорците, носове се притискаха в стъклата. Едно момиче със силно гримирани очи и с пера и мъниста в сплетената си коса отвори уста и похотливо започна да ближе стъклото, докато нечии ръце не я издърпаха назад; ивици от слюнката й останаха по стъклото.
Глъчта се чуваше в шумоизолирания континентал като далечен вой на вятър. Сега друго момиче си проправи път и се покатери върху капака на двигателя. То разтвори крака в прилепнали по тях джинси и притисна чатала си в предното стъкло. Лакираните й нокти затърсиха ципа, за да го смъкнат надолу.
Седналият до Таис Найджъл се наведе напред и се подпря на рамката на стъклената преграда на колата.
— Давай, малката — заскандира той. — Оох, ооху продължавай да ги смъкваш!
— Ама тя наистина ще ги смъкне — обади се шофьорът.
— Окуражи я малко, бе човек — каза му Найджъл.
Всички в колата наблюдаваха сцената. Джинсите бавно се свличаха надолу по бедрата, все по-надолу сред цялата тази люшкаща се блъсканица. Колата се раздрусваше върху тежките си ресори, поклащаше се напред-назад, като пияница, при всеки юмручен, поздрав с удар по покрива или отстрани.
— Исусе! — възкликна пак шофьорът.
— Виж к’во става! — захили се Найджъл до уши. — Тя е без гащи.
Джинсите бяха смъкнати дотолкова, че откриваха ивица от космите между краката на момичето. То продължаваше да се отърква в стъклото. В един момент пъхна ръка между чатала си и започна да се гали.
— Ей, ей — разтърси рамото на Силка Найджъл, — що не я вкараш в колата! Ха-ха-ха!
Таис не се обаждаше; обърна глава на другата страни и се загледа в океана. Шофьорът натисна клаксони.
— Ей, какво правиш? — Найджъл заподскача на седалклта си. — Не я прекъсвай. Ще вземе да слезе.
— Нищо не е в състояние да я прекъсне — измърмори шофьорът и продължи да натиска клаксона.
Ала гвардията от почитателки не спираше да се катери по колата, сякаш нещо ги направляваше да изразходват енергията си още тази вечер. Запечатани в търбуха на луксозно творение, обезопасени от стоманения му кожух, никой вътре не се чувстваше сигурен, тъй като не знаеше до каква степен може да се разрази тази енергия.
Стъкло подрънкваше в рамката си; имаше нещо зловещо в писъците на тълпата, които не толкова се чуваха, колкото се чувстваха — същински кошмар наяве.
Момичето от предното стъкло незабелязано изчезна, на негово място се появиха други четири. Времето за индивидуални изпълнения беше минало. Надмощие взеха груповите прояви. Даяна се сети за едно друго време, времето на Удсток, когато младежта не мислеше за война.
Ръце и крака се мятаха, очи се блещеха, поли се развяваха; тежко покривало от телесна маса притискаше седящите в колата в групова прегръдка. Те не можеха да направят нищо, освен да седят и да наблюдават това, което се разиграваше пред тях. Ала до един бяха в плен на злокобно опиянение, подтикващо ги да не правят нищо, а само да попиват с очи тази катастрофална атака.
— Знаете ли какво? — обърна се Найджъл към всички в колата, вдигна ръце и опря влажните си от пот длани в чистия, вибриращ таван. — Всичко това е наша рожба — и отвори широко очи. — Да, да! Точно наша рожба!
Той започна да подскача на място в ограниченото пространство, после натисна бутона за прозореца от своята страна. Стъклото се спусна надолу и Найджъл, подавайки глава навън към тълпата, с лице, изкривено от заплашителна гримаса, изрева като келтски дух, известяващ смърт. Множеството изведнъж се отдръпна, пръсна се и се разбяга на всички страни.