Той се протегна да придърпа зеления гумен дюшек, за да се качат върху него.
— Всички ще присъстваме на премиерата и ще гледаме да направим възможно най-голяма реклама. Следващата седмица ще направим премиера и в Лос Анджелис, за да можем да се кандидатираме за номинациите на „Оскар“ както и за „Наградите на нюйоркските филмови критици“ и за „Златните глобуси“. Ще заминем ти, аз, Мариън, Берил естествено и няколко тлъсти риби от „Туентиът“. Ще има много интервюта и репортажи.
Даяна отпусна глава назад, опъвайки шията си; дългата й коса се полюшваше във водата като водорасло. Рубънс близна връхчето на носа й, докато тя стоеше със затворени очи и полуотворени устни. После вдигна ръце, хвана се за раменете му и се изхлузи леко от дюшека. Хладната вода обгърна бедрата й. Двамата се загледаха в очите, примижавайки от слънцето. Беше им приятно дори само да се държат за ръце.
Мина доста време, преди да осъзнаят, че на входната врата се звъни настоятелно. Рубънс с неохота се претърколи от дюшека и цопна във водата. Преплува ширината на басейна и стъпи на земята. Погледът на Даяна го проследи с лениво опиянение, докато той вървеше през градината, за да влезе в къщата.
Тя се излегна по гръб и се загледа в небето. Около нея водата мързеливо се плискаше. Едната й ръка се спусна надолу и се потопи под хладната й повърхност. Не мислеше за нищо, лежеше отпусната на път да се унесе в дрямка.
— Даяна! — беше гласът на Рубънс. — Ела да се облечеш. Дори е тук и иска да говори с теб.
Тя се потопи във водата.
— Това идва от Бейлман — започна Спенглър без заобикалки, когато Даяна влезе в гостната.
Беше застанал с гръб към дебелата морска сирена, която сякаш надничаше над лявото му рамо и се присмиваше.
— Успокой се, Дори — хвана го за лакътя Рубънс и го поведе към бара. — Дай първо да пийнем по нещо. Да се поотпуснеш малко.
— Какво идва от Бейлман? — попита Даяна, вървейки след тях.
— Сега ще ти кажа — Спенглър се отскубна от ръката на Рубънс. Очите му святкаха гневно. Той хвърли един поглед към Даяна, преди да закове очи в лицето на Рубънс. — Нали ме увери, че всичко в „Туентиът“ вървяло гладко, като по мед и масло. Нямало никакви спънки.
— Да, няма никакви спънки — потвърди Рубънс.
— О, така ли? — озъби се Спенглър. — Е, вчера Бейлман може и да е бил кротичък, ама днес е друг ден.
Рубънс спокойно отвинти капачката на бутилка „Столичная“, без да минава зад бара. Извади малко лед, напълни с него една ниска, широка чаша, наля отгоре водка и разклати питието, за да се охлади. После жадно отпи голяма глътка и рече:
— Нещо се е случило в студиото, както разбирам.
— Много правилно разбираш — отвърна Спенглър. — Изправени сме пред страхотно голям проблем.
— Знаеш ли, Дори — продължи Рубънс, без да повишава тон, — наистина настоявам да пийнеш нещо. Мартини, сухо, става ли? — и му подаде чашата. — Хайде — не спираше да го придумва той, — първо се отпусни и после ще ми кажеш какъв е този проблем.
Спенглър отпи от мартинито и заговори:
— Оня мръсник Ренолдс, импресариото на Джордж Алтавос, беше при Бейлман тази сутрин. Каза му, че Джордж го заплашил с оттеглянето си от филма, ако не се направело разместване на имената в афиша.
— По-точно? — Рубънс внимателно остави чашата си.
— Настоява неговото име да бъде над Даяниното. Не до нейното, обърни внимание, а над нейното.
— И какво му отвърна Бейлман?
— А ти какво мислиш? Отстъпи.
— Как? — възкликна изумена Даяна. — Съгласил се е?
Спенглър кимна.
— Ето какъв е нашичкият — и се обърна към Рубънс. — Какво мислиш за този мръсник?
Рубънс пристъпи крачка. Имаше нещо особено в погледа му. Когато заговори, гласът му беше мек като памук.
— Мен ме интересува повече защо ти, Дори, не направи нещо? Хм? Ти си бил там. Ти от нашия екип ли си или не? Защо ти не настоя пред Бейлман?
Спенглър тъкмо поднасяше чашата към устните си, но я свали.
— Знаеш ли, Дори, когато те препоръчах на Даяна, мислех, че е за нейно добро. Сега обаче съм разколебан.
— Просто мислех, че ти искаш сам да се споразумееш с него — рече Спенглър.
— Едно от основанията ти да бъдеш нает — намеси се Даяна — е да не допускаш да стават подобни неща. Смяташ ли, че ще се съглася името на Джордж да бъде поставено над моето?
— Това съвсем не е нашата цел, Дори — каза Рубънс. — Да, ти дълго време не беше тук, но и един слабоумен ще разбере за какво става дума.