— Не ми е приятно да ме наричат слабоумен — процеди през зъби Спенглър.
— И аз не си падам особено по хора, които не могат да се справят в критични ситуации. Сега аз ще трябва да оправям тая бъркотия.
Спенглър мълчеше. Доста време двамата само се гледаха в очите.
— Има и друг начин — обади се Даяна, местейки поглед от единия към другия. — И това, мисля, е моя грижа, а не на продуцента. Джордж няма да се откаже от филма. За него той е от голямо значение. Бейлман просто е бил блъфиран. Хайде, Рубънс, да вървим при Бъз.
Кабинетът на Бъз Бейлман се намираше на същия етаж в сградата, където беше й кабинетът на президента на „Туентиът Сенчъри Фокс Филмс“. И както подобаваше на длъжността му — вицепрезидент — кабинетът беше ъглов, с размерите на апартамент в хотел с пет звезди.
Огромното бюро от палисандрово дърво и неръждаема стомана бе разположено в дъното на просторната стая и когато човек влезеше, беше принуден дълго да крачи по ширналия се килим в гълъбов цвят, сякаш отиваше на поклонение на Светото място. Което за много хора беше точно така.
В съответствие с тази страхотна илюзия Бъз Бейлман обикновено приемаше посетителите като да бяха молители за Небесния трон. Първо трябваше да се чака в общата приемна, после, когато човек стигнеше третия етаж, сядаше в приемната пред кабинета и чакаше най-малко още половин час — господин Бейлман винаги позакъснява малко — според думите на полуизвиняващата се негова лична секретарка. Ако си наистина от предпочитаните посетители, Сандра Обърст, прозорлива жена в средата на трийсетте си години, с пленителна усмивка ще ти поднесе чаша кафе, без да ти каже абсолютно нищо. Тя беше помощничка на Бейлман и като такава бранеше ревностно шефа си. В края на краищата всеки вицепрезидент има нужда от някого, който да отсява житото от плявата. Онези от долната приемна очевидно не се справяха с това.
Даяна влезе в приемната пред кабинета на Бейлман с твърдото намерение да се справи с дракона, който пазеше огромната пещера. Секретарката не можа да скрие изненадата си, когато Даяна попита за госпожица Обърст, но въпреки това извести високата жена с похвална готовност.
Сандра Обърст излезе от стаята си с две чаши от китайски порцелан — никаква пластмаса в царството на Бейлман! — пълни с черно кафе. Вероятно е била уведомена за пристигането им, докато са се качвали към третия етаж.
— Госпожице Уитни, господин Рубънс, много ми е приятно да ви видя — рече тя със същия, глас, с който се обръщаше към всекиго. За нея малките имена не съществуваха и Даяна се запита как ли се обръща към любовниците си.
Двамата поеха чашките с кафе от ръцете на Сандра Обърст. Жената застана с леко разкрачени крака пред коридора, който водеше към кабинета на Бейлман, сякаш се опасяваше, че Даяна и Рубънс ще вземат да хукнат към вратата.
— Това е голяма изненада — рече тя, като наклони глава на една страна. — Нали знаете как е със срещите си господин Бейлман, господин Рубънс? Днес му е особено тежък ден — тя сви рамене без нотка на извинение и побутна нагоре огромните си очила с цветни стъкла. — А и цялата му седмица беше такава. Мога ли аз да ви помогна с нещо?
По лицето на Даяна бе изписана досада, а Рубънс се бе загледал някъде встрани.
— Е, искахме да говорим лично с Бъз, но знам все пак колко сте близки. Да говорим с вас е почти равносилно на това, да сме говорили с него, нали, Рубънс?
— О, да — той беше открил омайна сянка от шарки върху килима.
Сандра Обърст за миг изглеждаше смутена.
— Искате да кажете, че не желаете да… Е, добре, сигурна съм, че мога да ви бъда полезна с каквото пожелаете.
Тя докосна с изящно поддържаните си пръсти кока, събран на тила й, който изглеждаше твърд като бейзболна топка. Беше облечена с тъмносин костюм с мъжка кройка. Строгата линия на полата подчертаваше още повече женствеността й. Бялата й сатенена блуза бе допълнително закопчана на врата със сребърна игла, сякаш да е сигурна, че нито едно от копчетата няма да се разкопчее.
— Ние разполагаме с много малко време — каза Даяна. — Имаме среща с Тод Бърк в „Колумбия“ в… — тя погледна часовника си — точно след двайсет минути.
Другата жена като че ли премигна при споменаването на това име, но не каза нищо.
— Той по някакъв начин се е преборил за сценария с Брандо и ни покани на разговор. В първия момент предложих на Рубънс да му откажем… нали все пак имахме морално задължение към Бъз — Даяна млъкна, наблюдавайки изражението на Сандра при употребата на минало време. Другата само кръстоса ръце на гърдите си. — Но, естествено — продължи Даяна, — след като Дори ни уведоми, че Бейлман е разместил имената в афиша, отношението ми започна да се променя. Е — махна тя с ръка, — това съвсем не е толкова важно — и добави със саркастичен тон: — Така че бъдете добра да предадете това на Бъз. Междувременно ние ще бъдем при Бърк. Той е отделил целия си следобед за нас.