— Първото нещо, което трябва да направя, е…
— И осветлението е ужасно — обади се Даяна.
Бейлман застина на място, както бе вдигнал слушалката.
— Осветление ли? — изграчи той. — Какво осветление? Къде осветление?
— В караваната ми — спокойно уточни Даяна и пристъпи крачка към него. — Мисля, че едно подвижно осветление ще бъде много подходящо.
Бейлман върна слушалката на мястото й и впери поглед в Даяна.
— Мога ли да попитам, за какво ти е необходимо подвижно осветление в караваната? — едва сдържаше истеричната нотка в гласа си.
— За гримьорите, естествено. Отсега нататък искам да бъда гримирана в караваната си.
— Чакай, чакай. Ти знаеш ли каква буря ще се разрази сред останалите…
— И сред другите… ония глупаци от студиото, които си пратил да дебнат зад кулисите.
— Ти си луда! — Бейлман стоеше зад бюрото си, като че ли то беше последното свидетелство за неговата власт, в което можеше да се вкопчи. Отново раздразни раничката си на челото. — Това е безумие, Рубънс! — извика той. — Трябва веднага да спреш тази лудост!
— Това няма нищо общо с Рубънс! — разпалено рече Даяна. — То касае само мен и теб.
Бейлман продължаваше да не й вярва.
— Рубънс — попита той, — какво става тук?
— Тя е звездата — сви рамене Рубънс. — Нямам нищо общо със случая.
— Но тя е твое протеже! — изкрещя Бейлман.
— О, не — отвърна Рубънс. — Тя е твоя звезда, да те вземат дяволите, и е крайно време да поемеш отговорност за това. Тя е на път да ти докара сто милиона долара, ако не и повече.
— Празни надежди.
Рубънс се отдръпна от прозореца.
— Щом дори това не можеш да прозреш, мога само да те съжалявам. Отсега нататък за една година ти ще поемеш целия кредит за филма — той се упъти към вратата, подминавайки Даяна и Бейлман. — Хайде, Даяна. Ти се оказа, права от самото начало. Нямаме повече работа тук.
— Рубънс, почакай! Къде тръгна?
Но вратата се бе затворила зад гърба на Рубънс.
— По дяволите! — Бейлман сви ръце в безсилни юмруци и изгледа Даяна с кръвнишки поглед. — Ти за коя се мислиш, та идваш тук и…
— Аз знам коя съм, Бъз — с леден глас отвърна Даяна. — Ти нямаш представа за твоето положение в случая. Какво ще правиш, ако прекратя снимките?
— Ти си една глупава пикла — едната челюст на Бейлман потреперваше. — Аз не преговарям с пикли.
— Виж какво ще ти кажа, Бъз — леко се наклони към него Даяна. — Не те харесвам като професионалист, още по-малко като човек. Аз съм жена и се постарай да осъзнаеш с твоя динозавърски мозък, че сега тук сме само ние двамата — виолетовите й очи го пронизваха. — Само ти и аз и ако не уредим въпроса веднага, повече няма да ти се налага да преговаряш с мен.
За миг й се стори, че мъжът ще експлодира. Но изглежда успя да се овладее.
— Добре, добре — рече той. — Ще имаш осветлението и отделна гримьорна — той прокара пръсти през косата си и седна на стола със звучна въздишка. — Божичко! — явно смяташе въпроса за уреден.
— Чудесно — мило каза Даяна. — А сега защо не се свържеш с Ренолдс, за да му съобщиш, че си променил решението си — тя отиде до барчето и го отвори. — В противен случай сценарият с Брандо отива в „Колумбия“ — наля в две чаши уиски с лед и се обърна към Бейлман. Той я гледаше като вцепенен. — Убедена съм, че председателят на управителния съвет ще остане смаян, като види как оставяш сценария да се изплъзне от ръцете ти — Даяна остави едната чаша на бюрото. По лицето му бе изписан плашещ екстаз.
— Боже Господи! — възкликна той и се обърна с гръб към Даяна.
Стоя така доста време и когато накрая отново се завъртя обратно, по устните му трепкаше усмивка. Взе широката изпотена чаша. Ледът потракваше, докато треперещата му ръка поднасяше питието към устните му.
— Разбира се — гласът му отново бе станал спокоен. — Ренолдс няма никакво становище — вдигна слушалката на телефона. — Абсолютно никакво — и размаха показалец. — Аз предупредих ония от рекламния отдел да не рискуваме с името на Алтавос в този филм.
След това заговори в слушалката:
— Доти, свържи ме веднага с Дик Ренолдс. Ако не е в кабинета си, потърси го вкъщи. Не, не, сега не искам да говоря с нея. И не ме свързвай с никого.
Той постави слушалката на мястото й и се загледа в прозрачните бутони на телефонния апарат. Докато отпиваше нова глътка от скоча си, единият от бутоните светна, започна да мига и когато чу сигнала на интеркома, Бейлман вдигна глава и погледна Даяна право в очите.