В този миг проехтяха писъците на полицейските сирени.
Цялата задна част на „Лавиза ликуид“ бе оградена с тъмновиолетови кадифени шнурове, висящи върху месингови стойки. Това беше вторият етаж на терасата на ресторанта, чиято фасада гледаше към безкрайно дълъг бар от светло дърво на долното ниво, а остъклената й задна стена откриваше гледка към града от двайсет и петия етаж. Виждаха се кулата Койт, Трансамериканската пирамида и съвсем в далечината, вляво, Голдън Гейт2, облян в светлина с розово-оранжевия цвят на изгрева.
Тръбни неонови лампи обточваха горната и долната част от стените със синя и зелена светлина. Високи папрати полюшваха перестите си листа от движението на хората край тях. Аромат на хвойна изпълваше въздуха.
— Такива неща винаги започват от нещо малко — прошепна в ухото й Крис, докато вървяха; всички погледи бяха обърнати към тях, дори и на най-равнодушните, които слагаха себе си над всичко. — С най-добри намерения, разбира се — той я превеждаше през пълната зала. — Недостъпността продължава да бъде шик, а ние не искаме да ни безпокоят, нали? — засмя се той чистосърдечно. — Това ще е нашето извинение.
— Крис Кър! Ще ми се криеш, а!
Гласът се извиси над музиката и глъчта наоколо. Даяна леко извърна глава и видя неясна тъмна фигура да излиза от гъстата тълпа в дъното на ресторанта.
— Ей, Крис!
Тълпата се раздели, за да направи път, също като овце, побутвани с тояга. Сред нея се открои широко плоско лице, дълга чорлава коса с матов блясък. Над черната брада просветна бяла кожа, докато мъжът се приближаваше към тях.
— Здравей, Крис! — усмихна се мъжът.
Вървеше с разперени ръце и разблъскваше хората като кон, пъдещ с опашка мухите. В раменете беше като трикрилен гардероб.
— Познаваш ли го? — пошепна Силка в ухото на Крис.
Крис поклати глава и Силка му каза още нещо.
Крис отстъпи крачка назад и дръпна Даяна към себе си. Огромното телосложение на Силка застана между тях и младия мъж. Той блъсна с рамо Силка, продължавайки да вършее с ръцете си. Силка, който дори не помръдна, протегна ръка и изви юмрука на другия на една страна. Едва сега се видя, че онзи стиска пистолет.
— Пусни ме да мина — каза брадатият с доста спокоен вид. — Трябва да го убия — и замахна с ръка.
Силка се извъртя и посрещна удара с дясната си страна, като междувременно с невероятна пъргавина изопна напред ръце. Тясната част на дланите му се вряза като сабя в юмруците на другия и по най-болезнения начин разхлаби силата на стиснатите им пръсти. Силка вдигна пистолета от пода.
— Хайде да вървим, побойник такъв — рече той. — Тук нямаш работа.
— Какво се бъркаш, бе, като не си в течение — озъби му се брадатият. — Ти си само един наемник и нищо повече — устните му се изкривиха в особена усмивка. — Твоята работа е да ходиш по петите на другите.
Този път се усмихна широко и се втурна напред с намерението да подмине Силка и да се доближи до Крис и Даяна. Приличаше на опитен уличен бияч със свити в лактите и прибрани до тялото ръце и с юмруци, вдигнати нагоре с кокалчетата напред.
Очакваше Силка да заеме отбранителна стойка, ала великанът явно нямаше такива намерения. Вместо това той плъзна левия си крак назад и го изпъна в ограниченото пространство, оставено от насъбралите се хора. Мускулите му потръпваха от силата, която се събираше в тях. Почти незабележимо десният му крак се отдели от пода и с всичка сила се заби в предната част на глезена на другия мъж.
Онзи извика от болка и изненада и се олюля, опитвайки се да запази равновесие. Силка протегна ръка и нанесе саблен удар в гръдния му кош. Изкараният дъх изсвистя като въздух, изпуснат от балон.
Силка грабна превитото на две тяло и се загуби сред гъмжащата тълпа. Стълкновението не беше продължило повече от няколко секунди. Крис бързо се обърна и се притисна в Даяна; кожата му беше студена и влажна.
— Господи! — процеди той през зъби. — Отново случаят с Ленън!
Даяна го почувства как трепери и обви ръка около раменете му.
— Какво искат тия хора от нас? — продължи Крис. — Защо искат да ни унищожат?
Тя го поведе по витата стълба, обточена с бледорозово — същинска ангелска къдрица. Стъпалата вибрираха от музиката и трептенията им се просмукваха в краката им.
— Колко много хора — прошепна Крис. — Всеки път след концерт каним целия свят.
Двамата се упътиха към ъгловата маса до прозорците, седнаха на тапицирания в яркочервена кожа диван до Найл, Таис и Найджъл и отпиха по глътка от „Дом Периньон“, реколта 73.