Събуди се посред нощ от електрически синьо-бял блясък на светкавица, който я заслепи и тя се сви в тъмния ъгъл на леглото. Мълния проряза небето отляво надясно и ехото от гърмежа продължи дълго да кънти. Със заглъхването му Даяна чу, че на външната врата се звъни. Тя се наметна с халат и тръгна по коридора, изпълнен с неестествена тишина. Докато минаваше през гостната, отново тресна гръм. Беше сънувала Рубънс — как се притиска в нея, как полуотворените му устни дишат в пулсиращия й врат, а пръстите й търсят твърдия му член, започват да го галят, после пъхват връхчето му между влажните й бедра и двамата едновременно изстенват.
Даяна потръпна леко от все още силния и пресен спомен. Почувства влага между бедрата си, — зърната на гърдите и бяха набъбнали до болка и с всяка нейна стъпка платът на халата и се търкаше в чувствителните им връхчета. Стигна до вратата и я отворя.
Мълния разцепи небето като тризъбец и Даяна закри с ръка очите си. От тъмнината някой тихо извика името й.
— Ясмин? — изненада се тя. — Какво правиш…
Нова светкавица проблясва и Даяна успя да я види. Жената беше облечена в тъмен шлифер и притискаше плътно яката му около врата си. Лицето й като че ли беше обезобразено.
— Ясмин? — Даяна протегна ръка и докосна с пръсти лявата буза на приятелката си. Чу я, че леко извика от болка. — Боже мой, какво ти се е случило?
И без да дочака отговор, избута другата жена в антрето и затвори вратата след нея.
Беше започнало да вали и дъждът потропваше по покрива и по стъклата на прозорците. Даяна обгърна с ръка раменете на Ясмин и я поведе към гостната, настани я и светна нощната лампа до дивана. Повдигна брадичката на Ясмин и огледа лицето й. Лявата й буза беше зачервена и подута. Трябваше да се наложи с лед веднага, иначе на другия ден щеше да стане черна като въглен.
— Ела — каза Даяна и поведе Ясмин към бара, настани я да седне и й наля чаша скоч с лед.
Ясмин не пипна чашата. Цялата трепереше, по лицето й се стичаха сълзи.
Даяна бръкна в кофичката с лед, извади шепа кубчета и ги загърна в дебела кърпа. Върна се при Ясмин и внимателно наложи компреса върху подутината. Ясмин изкриви лице от болка, но не издаде звук. После насила я накара да пийне няколко глътки от уискито и едва тогава каза:
— Сега ми разкажи какво се е случило.
— Съжалявам, че те обезпокоих — едва чуто заговори Ясмин. — Това няма нищо общо с теб.
— Не ставай глупава, Ясмин. Нали приятелите са за това? Хайде, пийни още една глътка.
Ясмин се закашля от по-голямото количество, което пое, и очите й се навлажниха; тя побутна чашата настрана.
— Тази вечер отидох у Джордж да си взема останалите неща. Нали ти бях казала, че имам там още малко дрехи и лични вещи — тя отново се разплака и извърна глава, та Даяна трябваше да се измести, за да не отделя компреса с лед от бузата й. — Той беше много пиян… много пиян. Аз… аз не бях го виждала такъв. Направо… си помислих, че си е загубил ума. Като се развика — то не бяха бомбастични думи, не беше жлъч. „Не ме напускай, Ясмин“, крещеше с пълно гърло. „Нямаше да те пусна да си отидеш“, все това повтаряше. Но аз знаех, че това са само думи. Аз… не ти казах цялата истина защо го напуснах. Исках да остана при него, част от мен действително го желаеше, но аз се оказах по-силната. Джордж е много старомоден и изглежда моята сексуалност… някак го потискаше. Агресивността ми в леглото… го плашеше.
— И те начука тая вечер.
— Накара ме да легна… насила — Ясмин потрепери и Даяна отново обгърна раменете й и я притисна към себе си, за да й предаде част от топлината си. — Направо ме изнасили — Ясмин поклати глава. — Казват, че не можеш да бъдеш изнасилена, ако част от теб не го иска, но това изобщо не е вярно. Знаеш, Даяна, колко съм силна — сега тя приличаше на малко момиченце и Даяна се разчувства. Приближи се и целуна Ясмин по мокрото чело. — Но Джордж се оказа по-силен. Не знам… имах чувството, че е обладан от някаква демонична сила. Това не беше човешка сила. Колкото повече се съпротивлявах, толкова по-силен ставаше той. По едно време си казах: „Добре, ако остана да лежа неподвижна и безответна, възбудата му може да спадне и да ме остави на мира.“ Но това значеше — тя отново потрепери — да предам всичко: себе си, своята женственост, човешкото в мен. Не можех… просто не можех да се принизя дотолкова. Затова продължих да се боря все по-яростно и по-яростно. Беше ужасно… какъв ти секс, беше си истинска борба… едва ли не до смърт. По едно време наистина мислех, че умирам… дори пожелах да умра — заплака горчиво, облегнала буза в гърдите на Даяна, която я люлееше леко в прегръдката си. — Така постъпи той с мен… с мен, дето толкова обичам живота! Докара ме дотам, че да поискам да умра. Господи, Даяна!