Боже мой, колко ужасно звучеше гласът на Крис, когато й се обади. Тези изтощителни нощи не бяха по вкуса му, за разлика от Найджъл. Крис беше доволен от работата си в студиото, а не от феновете. Съществуваше някаква странна, изкривена… добре, да, вампирска връзка между тези музиканти и техните почитатели. Не си спомняше къде беше чела интервю, в което едно умно момче, рокмузикант, заявяваше: „Нека наречем нещата е истинските им имена. Връзката е вампирска.“ Тогава тя бе сметнала изказването му за прекалено журналистическо. Този род момчета бяха известни с майтапите си спрямо интервюиращите ги, които вземаха всичко на сериозно. Даяна беше прочела и репортажа в „Ролинг Стоун“, базиран на интервютата с групата, взети в Сан Франциско. Сред текста, оградена с дебела ивица, бе поместена и снимката, на която, заедно с групата, бяха и тя, и Найл, а обяснителният абзац бе посветен предимно на нея. Срокът за предаване на материала в редакцията беше причина възпоменателната бележка за Найл да бъде отпечатана в следващия брой.
Във всеки случай Крис се показваше доста сдържан, докато Найджъл говореше ли, говореше. Как ли издържаше? Цялата отговорност за съзидателната дейност на групата падаше изключително върху Крис, независимо че, поне по всеобщо мнение, той и Найджъл разработваха заедно всяко парче. Даяна подозираше, че дори и за Крис напрежението имаше граници. Засега приятелството може само да го поддържа. Е, добре, след няколко седмици те ще се върнат в Лос Анджелис. Тя реши да разговаря отново с Крис, очи в очи.
Почувства как две ръце я обгръщат и тялото на Рубънс се притиска в гърба й. Набъбващата му мъжественост се намести в гънката между задните й половинки. Ръцете му се плъзнаха нагоре и обгърнаха с шепи гърдите й. Топлина обля тялото й, топлина, която само отчасти се дължеше на сексуална възбуда, защото включваше и нещо много повече.
— За какво мислиш?
— За това колко съм щастлива.
И не беше лъжа, допълни тя наум, макар че не беше и самата истина. Мислите й бяха насочени и към Мейър, към онова, което й бе казал — сключения между тях пакт. Сега много й се искаше да закриля Рубънс, въпреки че не беше съвсем наясно от какво. Старецът безкрайно се тревожи, продължи да размишлява тя. Прочетох го в очите му. Но може ли някой да го вини? Какво ли не е минало през главата му? И е оцелял. Това е по-важното. Нямаше ли предвид тъкмо това и Мариън, когато на времето й говореше за Холивуд? Че най-важното тук е да оцелееш. Защото мнозина са опитвали и не са успявали.
Това всъщност, заключи в себе си Даяна, докато наблюдаваше далечните, размазани от мъглявината светлини на Санта Моника, се дължи на факта, че Мейър остарява. Затова се безпокои. Рубънс е чудесен. Знам го. Чувствам го. Няма нищо страшно.
— Помниш ли какво ти казах у дома за Берил? — прошепна Рубънс в ухото й, притискайки я по-силно към себе си.
— Че е гениална ли?
Много обичаше да чувства ръцете му върху гърдите си. Тогава й се искаше да затвори очи и да се отпусне в прегръдките му спокойна и сигурна.
— Ти също си гениална — рече той. — Спенглър заслужава да му имам вяра — и се засмя. — Оказа се добър познавач на роли.
— На моята роля.
— Да, на твоята.
Рубънс я извъртя в прегръдката си, за да застанат един срещу друг. Двете половини на лицето му се осветяваха съответно от червената и зелената сигнални лампи на яхтата, като едната му страна беше по-тъмна от другата и това някак му придаваше зловещ израз.
— Даяна, никога не съм обичал някого по начина, по който обичам теб.
В полумрака очите й изглеждаха разширени до крайност тя издаде звук, наподобяващ нещо средно между стон и въздишка. Пръстите й погалиха врата, върховете на ушите му и притеглиха главата му към лицето й. Устните им се слепиха тъй внезапно, че по тялото на Даяна премина силен ток, сякаш беше стъпила върху открит проводник.