— Ама как хубавичко му смачка фасона на Бъз — промълви Рубънс с пресипнал глас, отлепвайки устни от нейните. — Не бях го виждал да се държи по този начин, особено с жена. Той не уважава никого.
— Знаеш ли — тихо каза Даяна и продължи да наблюдава собственото си отражение, трепкащо в очите му, — направих го с огромно удоволствие. Той се държа като свиня. Цял живот сме подвластни на хора като него.
— Не влагаш политически смисъл в това, нали?
— Политически ли? Не. Във взаимоотношенията между Бъз и мен няма нищо политическо. Те са на сексуална основа.
— Нещо такова — каза Рубънс и загали със средата на дланта си зърното на гърдата й.
— Нещо такова — отвърна тя и близна с език врата му през полуотворените си устни.
— Нещо такова — продължи той, като повдигна края на роклята й, за да плъзне пръсти по дългото, гладко бедро.
— Нещо такова — рече тя, обгърна с ръка топките му и леко застиска топлата плът, докато почувства как ответното потръпване премина през слабините му.
— Хайде да слезем долу — с удебелен глас промълви той — и да си облечем банските.
— За какво са ни? — засмя се Даяна. — Кой ще ни види тук?
Той я тупна закачливо по задника.
— Веднъж направи това, което ти казвам, чу ли?
Тя целуна върха на показалеца му и го притисна в престорено нацупените си устни. Двамата заслизаха по стълбите към каютата. Банският й костюм в тъмно виолетов цвят я чакаше сгънат върху леглото. До него лежеше плътна хавлиена кърпа. Тя взе банския си и нещо дълго и блестящо изпадна от него на пода.
— Боже мой! — ахна Даяна и коленичи; вдигна предмета и го задържа в дланите си. Той блестеше между пръстите й като обръч от светлина. Беше диамантена гривна. Тя вдигна глава. — Боже мой, Рубънс!
Той коленичи до нея. При такива случаи обикновено подхвърляше по някоя шега — беше му трудно да изразява с думи или жестове дълбоки чувства. Ала този път лицето му остана сериозно. Много внимателно взе гривната от ръцете й и рече:
— Открих я в „Хари Уинстън“. Още, щом я зърнах, реших, че е от тия неща, които са направени само за теб — той се вгледа във виолетовите й очи. — На коя ръка?
— На лявата — отвърна Даяна, затвори очи и го целуна.
По тялото й премина тръпка, когато усети тежестта на гривната, обгърнала китката й. Рубънс закопча карабинката и звукът от щракването й отекна в съзнанието на Даяна като гръм в тиха нощ. Тя обви ръце около него и обсипа лицето му с целувки.
— Хайде да се потопим във водата — прошепна след малко Даяна, ала краката й бяха като гумени и Рубънс трябваше да я вдигне на ръце. Със същата лекота, с която тя взе накита от пода, той я понесе нагоре към палубата.
Там той свали дрехите си, настани Даяна върху стрингера и започна бавно и внимателно да я съблича, като старателно сгъваше всяка свалена част от облеклото й. Голото й тяло ту потъваше в мрак, ту се осветяваше от мигащите сигнални лампи на яхтата и от мъждукащите светлини покрай бреговата линия. От морето се надигаше мъгла и на Даяна за миг й се стори, че е попаднала в някаква праисторическа среда.
Двамата скочиха в леко надигащите се вълни и кожата им настръхна от студ. Но много скоро те свикнаха с водата и единствено лицата им, които бяха над повърхността, усещаха студа. Задържаха се във водата изправени, без да отместват поглед един от друг. От време на време Даяна зърваше с крайчеца на окото ослепителните отблясъци, които едната й китка хвърляше върху тъмната повърхност на морето и върху белия профил на яхтата. Двамата дълго се забавляваха, като се докосваха, милваха, целуваха; и когато го усети, че е влязъл в нея, стана толкова неусетно, че единствено по топлината разбра, че това най-сетне е той, а не поредното тихоокеанско водорасло, промушило се между краката й.
Прохладата отвън и нарастващата топлина отвътре — тази вълшебна противоположност на усещания — й действаше едновременно възбуждащо и успокояващо. Страстта, с която Рубънс впи устни в гърдите й, изопна чувствените нишки в нея чак до пръстите на краката й и тя сграбчи задните му половинки, за да го вкара колкото се може по-навътре в себе си.
Прииска й се отчайващо силно да останат завинаги така, ала възбудата й вече преливаше и крайниците й започнаха да отмаляват, както се бе хванала за него, сякаш той бе самата яхта. И когато усети, че наближава оргазмът, който надмина всички досегашни, тя захапа рамото му с мисли, че няма да е достатъчно само да крещи на пресекулки, че има толкова неща, които иска да му каже — за Мейър, за Орелио Окейшо и за… да, за Бейба. У нея напираше желание точно сега, в екстаза си, да го допусне в онези свои потайни кътчета, които пазеше неприкосновени, да разкрие всичките си тайни, които държеше заровени дълбоко в сърцето си през изминалите години и нямаше намерение да споделя с никое човешко същество, а вече копнееше да ги довери на него. На него!