— Заповядай — покани я тя усмихната.
Тай отмести поглед от голите под блузата й гърди. Силно начервените й устни блестяха със същия наситен червен цвят като дългите й нокти. Даяна оприличи връхчето на езика, подаващо се между алените й устни, на глава на пепелянка. За разлика от Тай, Даяна имаше грим само на очите си, съзнавайки, че този контраст е достатъчно доловим да произведе театрален ефект. Тя се обърна, за да поведе Тай по коридора и почувства пламналите й очи в гърба си.
— Трябва да ти кажа, че бях доста изненадана, когато ми се обади — чу Даяна гласа на Тай зад себе си. — Доста ожесточени схватки имахме в Сан Франциско.
— Може би просто защото и двете сме приятелки на Крис — отвърна Даяна, докато влизаха в хола.
Там, до кадифения диван на по-ниското ниво светеше само една лампа с гравирано стъкло и създаваше задушевна и интимна атмосфера, която иначе не би могла да се получи в това огромно пространство. Даяна отиде направо при бара.
— Нещо за пиене?
— Имаш ли „Цингтао“?
Даяна огледа напитките.
— Трябва да има — намери бутилката зад коняка „Курвоазие“. — А, ето — разпечата я и наля от водката в чаша с лед, добави и лимонов сок. — Знаеш ли, май и двете се променяме, когато сме с него — Даяна подаде изпотената чаша на Тай. — Не си ли забелязала?
Тай я наблюдаваше над ръба на чашата си със студен израз в черните си очи. Изчака Даяна да приготви своята „Столичная“ с лед и двете вдигнаха чаши мълчаливо, сякаш в памет на починали, но незабравими приятели.
— Изглежда си станала доста близка с онова ченге — заговори Тай, без да отговори на Даяниния въпрос.
— Кое ченге? — Даяна излезе от бара.
— Лейтенантът, който разследва смъртта на Маги — поясни Тай и последва Даяна до дивана. — Как му беше името? Боунстийл.
Тя сгъна крак и седна върху него, от което пешовете на полата й се разтвориха и откриха белотата на цялото й бедро.
— Не повече отколкото с всеки друг — спокойно рече Даяна и отпи глътка от питието си. — Във всеки случай, изглежда, аз ще се окажа единственото алиби на Крис.
Тай се изсмя презрително.
— Нали не смята, че Крис я е убил?
— Нямам представа какво смята — Даяна остави чашата си на масичката. — Той е изключително неразговорлив.
— Знам как се лекува това… както и ти би трябвало да знаеш — тя отново се вторачи в Даяна над ръба на чашата си; същият студен поглед. — Защо не разбереш какво се върти в главата му? Не вярвам да е особено сложен като мислене. Сигурно ще ти бъде толкова лесно, колкото да си сложиш колан с жартиери.
— А теб защо те интересува?
Тай сви устни и сложи чашата си до Даянината.
— Ами то е много ясно. Просто не искам нищо да застрашава работата на групата. Включително и вероятните заблуди на някакво си ченге — извади от чантата си от гущерова кожа кутийка от костенуркова черупка и я отвори. — Знаеш, че доброто име е всичко за тия момчета. Ако не арестува никого, положително ще почувства натиск отгоре. Арестува ли някого, няма натиск.
Тя сви рамене, после бръкна с дългите си, рубиненочервени нокти в кутийката, извади мъничка сребърна лъжичка и загреба с вдлъбнатата й част от белия прах. Поднесе я последователно към двете си ноздри, като всеки път смъркаше бързо и дълбоко.
— Той няма да направи такова нещо — заяви Даяна.
— Откъде знаеш?
— Не е толкова глупав.
— Всички ченгета са глупави — отвърна Тай, сложи лъжичката на мястото й и затвори кутийката. — В един или друг смисъл — макар и малко късно, все пак попита: — Искаш ли от това?
И бавно пусна кутийката обратно в чантата си.
За миг на Даяна й се прииска да изрази мнение по повод щедростта на Тай, но се въздържа и каза само, че предпочита да остане само на алкохол.
— Китайска и руска — рече Тай, имайки предвид водките и посегна към чашата си. — Ин и Янг. Много интересно.
— Пила ли си руска водка?
— Да, но не „Столичная“.
Даяна също взе чашата си.
— Опитай. Много е хубава — и й поднесе чашата си. — Ето.
Тай извърна леко глава.
— Не ми се вярва.
Даяна обаче сложи ръка на тила й и навря ръба на чашата между устните й. Чу как стъклото издрънча в предните зъби на Тай.
Тай вдигна ръце и напосоки изби чашата с такава сила, че Даяна цялата се заля с питието. Тай плисна остатъка от чашата си в лицето на Даяна.