— Защо не го оставиш на мира? — това беше вик на малко дете. На някогашната Тай, каквато е била много отдавна, а след това дълбоко прикривана, за да се съхрани за тези кратки мигове. — О, божествено е! Божествено е, скъпа! — ала натискът в сърцевината на женствеността й изведнъж олекна и тя отвори очи. — Какво правиш, скъпа? Аз съм готова да свърша. Продължавай!
— След малко — отвърна Даяна и запълзя нагоре по треперещото тяло на Тай. Другата трепна от този хлъзгав допир; простена и изви нагоре таза си. — Искаш ли така да бъде винаги?
— О, скъпа — пръстите на Тай я сграбчиха здраво. — Не говори сега. Помогни ми да свърша!
— Ще ти помогна — каза Даяна, продължавайки с палци и показалци, — но първо трябва да направиш нещо.
— О, ооо! — пръстите на Тай се спуснаха надолу и загалиха Даянините в такт с нейните движения. — Вече свършвам — промълви тя. — Почти, почти, оох! — Даяна отдръпна ръцете си. — Ох, не спирай още! — хвана ръцете на Даяна и се опита да ги върне обратно към сгорещената плът.
— Таис, чуй ме добре.
— Какво… какво има? — хълбоците й продължаваха да се гърчат, ала Даяна се отдели от тялото й дотолкова, че остави само кожите им да се докосват. — Скъпа…
— Можеш да имаш това по всяко време. Тай — прошепна Даяна в ухото й и го целуна. — По всяко време. Искаш ли го?
— Да… о! Да.
— Добре тогава… върни се при Найджъл… или при всекиго друг, ако обичаш. Но не и при Крис.
— Искам да идвам — тя плъзна ръце към междубедрието си, но Даяна, все още върху нея, ги перна настрани.
Тай отвори очи.
— Направи го пак — промълви тя. — Плесни ме там…
— Така ли? — Даяна опъна ръка назад и заби тясната страна на дланта си между влажните бедра на Тай.
Тялото на другата подскочи като опарено.
— Да… о, да! Още!
— Само когато ми дадеш дума.
— Да, да, да.
— Какво „да“?
— Да, ще се върна при Найджъл — и се закикоти. — Във всеки случай Крис е отвратителен любовник. Аз само исках да завърша кръ… кръга — тя пъхна ръка в джоба на събраната си на топка пола и извади оттам капсула. — Малка стая с лични шкафчета — отвори капсулата с амилнитрит, задържа я под носа си, вдишвайки газа. — Предпочитам да съм с теб, Даяна. Предпочитам ти да ми го правиш на мен… и аз на теб. С твоето известно лице… твоите жадни устни… твоите очи като на икона, вторачени в мен.
Даяна наведе глава, пъхна пръсти под Тай, повдигна таза й и нахълта стремително в сърцевината на чатала й.
— О, божичко! О, божичко! О, да!
Тай започна да трепери и да се мята неудържимо в оргазъм, толкова силен, че накрая припадна. Това беше добре дошло за Даяна, която почувства, че й се гади; стана, олюлявайки се, и се втурна към банята, където влезе точно навреме. Коленичи пред хладната порцеланова тоалетна чиния и бурно заповръща.
О, божичко! — възкликна тя наум. О, божичко! — повтаряше неволно думите, изречени от Тай. Само че в съвсем друг смисъл.
Когато Даяна, трепереща, наведе глава под крана на мивката и пусна студената вода, я обзе странно чувство на дезориентация. Сякаш структурата на живота й се беше изкривила, сякаш не можеше вече да владее ръцете, краката, устните си или пък сякаш всички тези основни елементи на физиката й бяха притежания на някакво непознато същество.
„Но това си ти! — извика съзнанието й. — Ти! Ти! Ти!“
Тай не помръдна, дори когато Даяна се върна и надвеси над нея. Началото е сложено, помисли си Даяна, трябва да продължа. Но това е лесната част. Аз дори няма да участвам.
Очите на Тай се отвориха и устните й промълвиха нещо тихо и неразбираемо. Ръцете й бяха над главата, гърбът й — леко извит. Това беше предизвикателна, уязвима поза и Даяна се замисли, че никога не е виждала Тай толкова крехка.
Тай бавно се размърда, протегна ръце и помилва бедрото на Даяна.
— Нека да те докосна там — прошепна тя. И когато Даяна отстъпи крачка назад, проплака: — О, моля ти се.
Тя долепи буза до корема на Даяна и провря ръка между краката й.
— Никога не съм падала на колене пред някого — гласът й беше задавен от вълнение. — Ти не свърши. Дай ми… Дай ми…
Даяна грубо отблъсна главата й.
— Изчезвай от тук! — гласът й беше дрезгав и рязък.
Тай подскочи, сякаш думите я удариха с камшик.
Даяна се наведе и вдигна дрехите на Тай. После ги запрати с все сила в скута й и я дръпна да стане. Без да казва нито дума повече, тя повлече жената по тихия коридор към външната врата.