Выбрать главу

— Нападението започна — прошепна момичето, стана и хвана Хедър за ръката. — Нали ти казах, татко няма да ни изостави.

Хедър огледа сплесканата с кръв стая.

— Хайде да вървим.

Двете излязоха по коридора. Веднага се натъкнаха на един от терористите. Мъжът вдигна автоматичния си пистолет. Хедър го простреля в гърдите. Той залитна назад с разперени ръце, провеси глава и се стовари на пода.

Хедър поведе Рейчъл по коридора. Срещу банята имаше затворена врата. Хедър натисна бравата и надникна в стаята. Това беше спалня и вътре нямаше никого. Тя набута Рейчъл в стаята, влезе след нея, затвори вратата и щракна ключа. И тук, както и в стаята за изтезания, прозорецът беше закрит с изправеното на едната си страна легло.

— Предполагам, че ще можеш да ми помогнеш да освободим прозореца.

Рейчъл кимна. Двете се напънаха да изместват огромното легло с балдахин от стената. То беше тежко и от тях започна да се лее пот. Зад заключената врата гърмежите от стрелбата станаха по-силни и по-отчетливи.

Изведнъж, много отблизо се чуха силни гласове. Леглото подаде малко. По вратата забиха юмруци. Леглото отново се отмести.

— Давай! — извика Хедър. — Хайде, бутай!

Рейчъл опря рамо от другата страна на леглото.

Зад вратата изстрелите не стихваха; куршумите изсвистяха в стаята. Хедър и Рейчъл се наведоха и продължиха да бутат. Леглото се измести от прозореца и откри тясна пролука. Хедър се изправи.

— Достатъчно — рече тя. — Тръгвай. Има достатъчно място да се провреш.

— Но ти няма да можеш — отвърна Рейчъл и продължи да бута. Сега тя подкани Хедър: — Давай!

Изстрелите отново започнаха и двете клекнаха зад леглото. Хедър се пресегна и придърпа Рейчъл към себе си.

— Тръгвай вече! — извика тя. — Няма време!

— Не — възрази Рейчъл. — Няма да те изоставя — по лицето й се изписа решителност. — Хайде, давай, още малко трябва да се измести и ще стане — тя отново опря рамо в леглото; челото й се сбърчи от напрягане.

Хедър не отместваше поглед от нея. Нови изстрели прогърмяха и тя мигом се напъна да бута. Леглото застърга по пода. Със следващата масирана стрелба бравата на вратата се пръсна.

— Бягай, Рейчъл! — изпищя Хедър.

Вратата се отвори с взлом.

Рейчъл пролази зад леглото, повдигна широкия прозорец и скочи на перваза.

— Хедър! — извика тя и протегна ръка към нея.

— Бягай! — подкани я Хедър. В гласа й прозвуча отчаяние. Тя се обърна към вратата. — Идвам.

Рейчъл скочи през прозореца в момента, в който Хедър зърна дулото на 45-калибров пистолет. На вратата се появи фигура. Хедър чу нов изстрел. Парче плат отхвръкна в близост до нея. Куршуми засвистяха отново. Тя натисна спусъка към приближаващата се фигура.

Разнесе се вик, но фигурата продължи да напредва. Това беше Рита. Тя нададе нов вик. Хедър видя как устните й се разтеглиха и откриха белотата на зъбите й. Видя и размазаното тъмночервено петно. От едната страна на главата й.

Хедър се обърна и се сви зад леглото, после се закатери към перваза на прозореца и насмалко да изпусне пистолета си. В този миг две ръце — ръцете на Рейчъл — се протегнаха на помощ.

Тя беше вече на перваза, когато иззад леглото мерна дулото на автоматичния МР-40.

— Скачай! — проплака Рейчъл. — Моля те.

Иззад леглото се показа лицето на Рита. Косата й бе изпръскана с червено. Дулото на автоматичния пистолет се целеше в Хедър.

Хедър стреля отново и главата на Рита се отметна настрани. Цевта на оръжието й се вдигна във въздуха и обсипа тавана с куршуми.

Хедър се обърна и скочи от перваза навън. Двете с Рейчъл тръгнаха покрай външната стена на къщата. Престрелката около тях продължаваше. От време на време притичваше някоя фигура.

Хедър дръпна Рейчъл да вървят по-бързо. Тъкмо стигнаха първите храсти от жив плет и вълна от изстрели ги принуди да се проснат по корем. Останаха в това положение известно време, дишайки тежко.

Наоколо се виждаха локви кръв и не един труп. Разпознаха и щурмовия отряд, съставен от израелски десантчици и американски морски пехотинци. С първия щурм те бяха обградили вилата и бяха на път да влязат вътре; за това свидетелстваше стрелбата.

Около пет-шест десантчика бяха залегнали около входната врата. Висок, широкоплещест израелец с орлов нос им даваше заповеди. След една негова команда войниците се втурнаха вътре. Рейчъл беше погълната от хода на щурма. Нещо привлече вниманието на Хедър.