Выбрать главу

Непосредствено зад перваза на отворения прозорец, през който тя и Рейчъл бяха избягали, се боричкаха двама мъже. Хедър се загледа натам.

Биеха се Ел-Калаам и един израелски войник. Ръката на Ел-Калаам се отскубна от хватката на другия. Пръстите на терориста се впиха във врата на израелеца. Мъжът изкриви лице от болка, но продължи да се бие. Заби коляно в слабините на Ел-Калаам. Брадатият на свой ред описа дъга с протегнат показалец към лицето на противника си. Войникът изрева и подскочи, когато пръстът на Ел-Калаам се вряза в очната му ябълка.

Ел-Калаам го удари още веднъж и се освободи от него. Той посегна да хване цевта на автоматичния пистолет, но в този момент градушка от куршуми се посипа върху горния перваз на прозореца.

Брадатият се наведе и отново се опита да дръпне спусъка на автоматичния МР-40. Но изстрел нямаше и той скочи през прозореца. Куршумите го последваха.

Ел-Калаам тъкмо щеше да отскочи към храстите, когато иззад плета, където ничком се бяха прикрили двете с Рейчъл, се появи Хедър. Тя застана с разкрачени крака, хванала здраво с двете ръце пистолета.

— Не мърдай от мястото си! — извика тя.

Ел-Калаам се извърна. Разпозна Хедър и прихна да се смее.

— О! — възкликна той. — Това си била ти! Мислех, че не си оживяла в това сражение. Пратих Рита да ти види сметката.

— Рита я убих.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Малагес и Феси също.

— Не е възможно — сбърчи чело мъжът. — Не е възможно да си ти. Ловджийка на зайци. Та ти не знаеш кога да натиснеш спусъка — той поклати глава. — Изобщо не ме плашиш. Сега си тръгвам. Друг ден ще продължим битката.

— Ако мръднеш, ще те убия.

— Какво? — разпери ръце той. — Ще стреляш по беззащитен човек?

— Съвсем не си беззащитен, Ел-Калаам. Ти си много опасен. Прекалено опасен, за да продължаваш да живееш. Веднъж ми каза, че аз съм убивала безчувствено, а ти не — Хедър поклати глава. — Но много грешеше. Точно ти убиваш безчувствено. Не може да има извинение…

— Свобода! — извика Ел-Калаам.

— Използваш думата „свобода“ само да оправдаеш постъпките си. Тя няма друго значение за теб. Такава е и ролята, която си й отредил. Нищо повече. Ти до такава степен изкривяваш същността на живота, че никой не може да я разпознае — докато говореше, Хедър се приближаваше към него. — Ти хвана цивилизацията за гушата и й ядеш главата.

По лицето на Ел-Калаам отново се появи усмивка.

— Думи! — рече той. — Само думи. Те нямат никакво значение за мен — вдигна ръка. — Сбогом! — и тръгна да си върви.

Хедър натисна спусъка на 45-калибровия пистолет. Той гръмна в ръцете й; цевта подскочи нагоре. През облака дим тя видя как Ел-Калаам политна назад към стената на къщата. Направи крачка, препъна се и падна на едно коляно. Притисна ръка към гърдите си. През свитите му пръсти потече кръв. Широко отворените му очи гледаха изумено. По лицето му се изписа почуда. Наблюдаваше приближаването на Хедър към него.

— Аз не… — заговори той. — Аз не…

Кръв шурна от носа и устата му и го задави. Мъжът се закашля, свлече се надолу по стената. Главата му се килна назад. Безвзорният му поглед се отправи към яркото синьо небе.

Хедър застана до него, цевта на пистолета й бе насочена към главата му. Рейчъл излезе от скривалището си и се затича към Хедър. Доближи я и зарови лице в корема й. После я хвана за ръцете и двете преплетоха пръсти.

Израелският командир с орловия нос показа глава през широкия прозорец. Доста време той наблюдаваше сцената в безмълвна почуда. После се отдръпна от прозореца и отвътре се чу как започна да дава една след друга бързи заповеди.

След малко десетина израелски войници се струпаха край стената на вилата. Командирът отново се появи на прозореца и скочи на земята.

— Добре ли сте? — погледна и двете. — Всичко свърши.

Войниците се приближиха и наобиколиха Ел-Калаам.

Вцепененият поглед в очите на Хедър се стопи и тя го премести от тялото на Ел-Калаам към командира с орловия нос. Един от войниците подритна трупа и изруга.

Хедър пусна оръжието си на тревата. Наведе се, вдигна Рейчъл на ръце, обърна гръб на цялата суматоха и бързо се отдалечи с момичето към живия плет.

Единайсета глава

И постепенно се затъмни до черно.