Тук декември означаваше зима и макар да нямаше сняг — а само кални остатъци, превърнати в сив и черен лед от движението — беше студено така, както бе запечатаното в спомените й. Таксита, светнали подканващите си лампи „свободно“, кръстосваха булеварда, а на ъгъла на 53–та улица един Дядо Коледа подрънкваше звънчето си, призовавайки за дарения за Армията на спасението или за някои други. Само няколко пресечки по-надолу, на Пето Авеню, „Сакс“ все още ще е отворен, за да посрещне празничната суетня, а „Сейнт Патрикс“ ще е тържествено осветен с прожектори.
Рубънс стоеше до нея на тротоара и търпеливо чакаше. Алекс отвори задната врата на лимузината. Малко преди това Мариън вече бе заел топлата плюшена задна седалка.
Рубънс обгърна с ръка Даяна.
— За какво мислиш?
Тя продължи да гледа към парка в дъното на Шесто Авеню.
— И да ти кажа, няма да ми повярваш.
— Ще повярвам на всичко, което ми кажеш — той потрепери и сложи ръкавиците си от чортова кожа.
— Ама че глупост изтърси. Не ти е присъщо.
Рубънс сви рамене.
— Но затова пък е самата истина. Ти си единственият човек в моя живот, който не ме е лъгал.
— Да, но може и да не съм ти казала цялата истина.
— Това — заговори той бавно — не е едно и също. Хайде… — и я притисна към себе си, сякаш имаше нужда от топлината й. — Кажи ми какво се върти в главата ти.
— Мислех си за този град…
— За този град ли? — изглеждаше изненадан. — Не разбирам.
— От близо пет години не съм се връщала тук, Рубънс. Страшно дълго време. А сега се чувствам, все едно че никога не съм го напускала. Аз съм пристрастена. И от тук черпя дозата си страст.
— Нищо не разбирам — повтори Рубънс.
— Би трябвало. И ти си от Ню Йорк. Би трябвало да разбираш какво означава този град.
— Град като град, Даяна. Построен, за да е от полза. Нито обичам Ню Йорк, нито го мразя. Идвам тук, когато трябва да свърша работа. Напуснах го преди години, защото Лос Анджелис е мястото на филмовия бизнес. И се радвам, че съм там. Харесва ми слънцето, климата. Не можех да свикна да играя тенис на закрито или да живея на двайсет и петия етаж на небето, както и да пътувам с влака от Острова8 до Лонг Айлънд. Достатъчно често идвам тук.
— И какво виждаш тук, Рубънс? Само бетон и стъкло ли?
— Да — отвърна той все още със сбърчени вежди. — Само това. И нищо друго. Отивам там, където трябва, без да се отбивам никъде другаде, докато трае престоят ми.
Даяна измърмори нещо, но толкова тихо, че той не беше сигурен какво чу. Прозвуча му като „жалко“.
После тя се наведе и се качи в лимузината. Рубънс почти веднага я последва.
Алекс мина пред колата и седна зад волана. Потеглиха.
— Не ми се иска все още да отиваме на приема — рече Даяна. — Много е рано.
— Берил е уредила телевизионното интервю за „Новини от очевидци“ — изтъкна Рубънс.
— Знам. Чудесно. Четири пъти ми го повтори, преди да тръгне за приема.
— Защото е имала много затруднения.
— Ще почакат — хвърли му бърз поглед Даяна. — Нали?
Рубънс погледна Мариън с крайчеца на окото.
— Не мога да си представя, че ще си тръгнат.
— Разбира се — каза Даяна. — Берил ще ги задържи. Нали и се плаща за това?
— Къде искаш да ни закара Алекс? — попита тихо Рубънс.
— Не знам. Може би в парка? Ти също обичаш парка.
Алекс зави наляво по Шесто Авеню, мина през южната част на Сентръл Парк и навлезе в студената съскаща тъмнина. Нощният блясък на града като че ли изчезна на километри, а не само на няколко преки.
Сред тишината на лимузината се разнесе гласът на Даяна:
— Сигурно си мислиш, че това е вълнуващо събитие, нали? И че е много изгодно за мен.
Тя беше облегнала глава назад и бялата светлина на лампите хвърляше сребристи отблясъци върху профила й, докато лимузината ги отминаваше, после тръгваше срещу тях и бързо ги оставяше зад гърба си. В тези кратки озарения, наподобяващи малки силни прожектори, очите на Даяна заблестяваха като аметисти — дълбоки, чисти и съвсем безплътни.
— Намали — прошепна тя, загледана през прозореца. — Карай бавно, Алекс.
Телохранителят бавно взе завоя и пред тях се откри „Тавърн он дъ Грийн“ — малките светлинки по дърветата, ограждащи заведението, висяха като пресукани златни нишки.
8
Има се предвид Манхатън, квартал на Ню Йорк, разположен на остров в Нюйоркския залив — Б.пр.