Беше тъмно като в рог, но въпреки това успя да се ориентира, че това е фоайе на двустаен апартамент. Пристъпи предпазливо напред, опипвайки с ръка стената. Чувстваше колко е олющена и неравна — като повърхността на луната. Тук някъде, разсъждаваше тя, трябва да има ключ за лампа. Напипа го чак в края на тясното фоайе и го щракна. Нищо. Тишина. Спря се неподвижна, сърцето й силно биеше.
Тъкмо щеше да извика името на Крис, когато усети силна миризма във въздуха. Започна да души като животно и разпозна сладникавия мирис на марихуана, силното, остро ухание на тамян — пачули12 — и тежката миризма на пот. Стаи дъх. Това не бяха миризми, в резултат от претоварен работен ден или бурно сексуално преживяване — напротив, това бе зловоние, породено от състояние на болест или страх.
Даяна влезе в първата стая, напрягайки очи да прониже тъмнината. Долови звуци на китара, подрънкваща плачевно — обикновена, не електрическа китара — и си помисли: „Значи нищо му няма.“
После чу да се включват басите, синтезайзерът и барабаните и разбра, че това е запис. Прекоси бързо стаята и на прага на спалнята я посрещна богатият му тенор:
Мелодията извираше, ритъмът хипнотизираше.
— Крис?
И тук неусетно се сля с хоровото изпълнение:
Последва кратък инструментален преход, соло на електрическа китара, после отново рефренът на хора и мелодията затихна върху тъмните криле на синтезатора.
— Крис? — извика отново Даяна и пристъпи навътре в спалнята, но почти веднага се препъна в скупчени на пода дрехи и падна. Изруга, докато ставаше. Високият силует до близката страна на леглото се оказа, че е лампа и тя я запали.
— О, Крис…
Стаята, дълга и тясна, изведнъж се освети и показа цялата си мизерия; беше от онзи тип помещения, които макар и нови, изглеждаха овехтели. Но тази надмина всички очаквания. Касетофонът лежеше върху надраскано бюро, закриващо наполовина олющено овално огледало зад него. На другата стена имаше един-единствен прозорец с опушено от сажди стъкло, който гледаше към пасаж, толкова тесен, че беше трудно човек да застане дори косо. Сляпата тухлена задна стена на съседна сграда, граничеща с него, вероятно и посред бял ден не пропускаше светлина.
Леглото, което изпълваше стаята, беше от тежко желязо и заковано за пода. Покривката му и горния чаршаф бяха омотани заедно и се спускаха към отметнато, отдавна протрито килимче. Беше невъзможно да се определи първоначалният му цвят.
През полуотворената врата на банята се чуваше клокочене на повредена канализация. Стори й се, че чу някакво раздвижване в дъното на това помещение, докъдето не стигаше светлината на лампата.
— Крис — прошепна Даяна.
Той лежеше гол на леглото, потънал в пот. Дългата му коса беше сплъстена и влажна; брадата му беше набола и вероятно затова лицето му изглеждаше ужасно мършаво. А може и да се дължеше на противната ярка светлина на крушката. Очите му бяха огромни, като на базедово болен, със синьо-черни кръгове, сякаш беше гримиран за пиеса на ужасите.
По лицето му се виждаха следи от мръсна, засъхнала пот; кожата на тялото му беше бяла като на мъртвец.
— Крис, Крис…
Със свито сърце Даяна коленичи до леглото; лъхна я неприятна миризма, преди да види петното от повръщано, засъхнало и втвърдено върху долния чаршаф в лявата част на леглото. Тя повдигна обляната му в пот глава в скута си и приглади назад падналата върху очите му коса.
В продължение на една непоносимо дълга и изпълнена с ужас минута я обсеби мисълта, че той е свършил, без да я е познал; но после осъзна, че това се дължи на трудността му да фокусира очите си. Мускулите му бяха опънати, сякаш бе водил продължителна, титанична битка; по тялото му като че ли нямаше грам мазнина — само мускули и кости.