Той опита да размърда устни; кожата им бе напукана и груба. Даяна стана и изтича в банята да му донесе чаша вода. Там завари разхвърляни навсякъде влажни и вонящи кърпи, а по тясната стъклена полица над захабената мивка от бял порцелан, плесенясал и на кафяви петна от течащата с години вода, личаха следи от дамска и мъжка козметика като безпорядъка след полесражение на армия от детски играчки.
Имаше само една мръсна чаша, която едва се крепеше на ръба на мивката. Даяна я изми и я напълни със студена вода. Тръгна да излиза и чу нещо да изхрущява под подметката на ботуша й. Повдигна лежащата на земята кърпа и видя спринцовката и целофаненото пликче с откъснато ъгълче. Нямаше нужда някой да й казва какво съдържа пликчето; тя го вдигна и го пъхна в джоба си.
Отначало Крис с мъка отпиваше от чашата, но очевидно беше чудовищно обезводнен. Както придържаше потната му глава и наблюдаваше конвулсивните движения на гърлото му, тя се питаше как ли е могло да му се случи това за толкова кратко време, какво ли е правил тук, в Ню Йорк. „Крия се, Даян.“ Още чуваше думите му по телефона. „Тук съм инког…“ Инкогнито. Но защо?
— Даян…
Тя отвори очи — дори не бе усетила, че ги е държала затворени за известно време.
— Тук съм, Крис.
— Значи дойде — гласът бе писклив шепот; явно че му представляваше трудност да изговаря дори и къси изречения.
Почувства как тялото му се напрегна, вадя очите му да се отварят широко и навреме се отдръпна от него. Той изведнъж се надигна до седнало положение, обърна се настрани и повърна всичката течност. За миг цялото му тяло се разтърси от спазми, които постепенно стихнаха и Даяна му помогна да легне отново. Тя посегна към телефона.
— Ще повикам лекар.
Но успя само да вдигне слушалката и чу силния му вик:
— Не! — пръстите му с изненадваща сила обгърнаха китката й. — Само това не.
— Тогава някой от групата. Силка не дойде ли с теб?
— Недей — продължи той — да викаш никого.
— Крис, какво ти се е случило?
Очите му я гледаха тъпо.
— Не знам.
Тя го хвана за раменете и леко го разтърси.
— По дяволите! Много добре знаеш! — извади целофаненото пликче и го размаха пред очите му. — Каква е била тая гадост?
Той извърна глава от нея. Костеливите му гърди тежко се надигаха и спадаха. Устните му промълвиха нещо.
— Какво? Какво каза? — тя изкрещя тъй силно, че той подскочи.
— Знам какво е — сопна й се Крис. — Хероин, вероятно долнопробен — мускулите му отново се изпънаха и Даяна помисли, че пак му се повдига. — Чиста проба боклук. Не знам. Не ми се е случвало досега — беше свил ръце в юмруци, бели и стегнати; ноктите се забиваха в плътта на дланите му. За миг й се стори, че щеше да види и как сърцето му пърха под бледата кожа на ребрата. — Трябва да направиш нещо… — стисна очи от болка. — Чувствам как всичко се затваря…
— Какво точно?
Тялото му се изви нагоре, устните му се разтеглиха неволно и разкриха стиснатите зъби. Приличаше на съживил се скелет.
— Удряй, удряй ме, Даан — успя да промълви мъжът. — Трябва… трябва да го направиш.
После припадна. Тя мигом сложи ухо на гърдите му. Нищо. Никакъв пулс.
— Господи! — възкликна Даяна.
Бързо скочи на леглото и възседна тялото на Крис. Вдигна дясната си ръка, сви юмрук и с всичка сила го заби право в областта на сърцето. Преброи пет удара, после още толкова, като пъшкаше от напрягане. Изчака. Нови пет удара. Все едно че удряше по мъртво месо.
Наведе се над гърдите му и се вслуша. Нищо.
— Хайде, по дяволите! Не умирай в ръцете ми!
Изправи се и отново започна да го удря над сърцето. Всеки удар отекваше в ушите й като огромен тимпан. От челото й потече пот, която щипеше очите й и тъжно капеше върху бледата му кожа. Леглото скърцаше ритмично, силно, сякаш двамата се любеха.
— Хайде, хайде, хайде… Крис, не прави така… хайде, хайде, хайде…
Неволно гласът й зазвуча като молитва — молба към него, но и стимул за самата нея да не се предава, да не спира, докато има дори искрица надежда. Ала докато секундите се разтегляха в минути, а минутите неспирно се увеличаваха, каквато и надежда да бе таила в сърцето си, тя започна да се изпарява и Даяна се улови, че, както го удряше, сълзите й напираха и тя неудържимо се разплака. В този момент мразеше себе си, мразеше и Крис, задето постъпи така с нея, задето има нахалството да я разкара чак до тук в четири часа сутринта, само за да отлети от нея като птица.