— Точно това, което ми каза, че трябва да направя. Напуснах групата.
— Не е възможно!
— Помислих, че Бено ще получи сърдечен пристъп. Лицето му посиня, той заломоти нещо и изпищя…
— А Найджъл?
— Нищо не каза. — Крис млъкна, сякаш прехвърляше в мислите си спомена за тази сцена. — Това беше най-странното. Не продума нищо. Само се обърна и погледна към Тай — изсмя се. — А горкият Роли рече: „Ама че идиотщина, Крис!“. Йън само ритна тонколоната си — беше адски доволен. Обърнах се да си вървя. Няма ли вече да излизаме да поизсъхнем? Като пенсионер се сбръчках от тая вода.
— След малко — рече му тя, като че ли беше ученик. — Като си довършиш разказа.
Гласът й звучеше така, сякаш му подаваше сладкиш, задето е бил послушен.
— Та, обърнах се да си вървя и чак тогава Найджъл заговори. Каза ми: „Спомни си добре, момче. Това бързо ще промени решението ти.“
Даяна се вторачи в него.
— Какво означава това?
Крие се отдръпна малко от нея.
— Това е лаф между нас… между всички от групата — извърна глава. — Сключихме нещо като договор, разбираш ли, преди години. Едва ли не миналия век, толкова отдавна беше.
— Какъв е този договор? — Даяна усети хлад, който нямаше нищо общо с водата.
— Договор като договор.
Тя се разсмя.
— Е, стига де. На мен можеш да кажеш — и го сръга закачливо в ребрата. — Подписан сигурно с кръв…
Подхвърли го на шега, затова се сепна, когато го чу да казва:
— Има такова нещо.
— И продължава да ви обвързва през цялото това време? Какво би…
Крис се обърна, изправи се и излезе от ваната. Целият треперещ, той се наведе и започна да се разтрива с кърпа.
Даяна също се надигна и затвори крана на водата. Изчака го да се наведе отново и му подаде друга кърпа.
— Най-добре да ми кажеш в каква каша си се забъркал, Крис.
Той стоеше неподвижен като статуя. Чешмата зад гърба им капеше тягостно. От горния етаж се разнесе тракане — някой бе пуснал водата в тоалетната чиния.
Крис бавно се обърна с лице към Даяна. В погледа му имаше нещо, което не бе виждала досега и тя се запита какво ли означава този израз.
— Ами това е — заговори той най-сетне. — Ти го искаше и… в известна степен го постигна. Сега си една от нас — смехът му прозвуча като бълбукане, — макар че един Господ знае дали Тай… — изведнъж млъкна и я измери с поглед. — Но не, може би тя вече няма да е против, нали? — Устните му се разтеглиха в лека усмивка. — Ти неведнъж, а два пъти спасяваш живота ми.
— Аз не…
— Знам, Даян. Тай ми каза; мислех, че тя ме настройва против теб и почти успя. В продължение на няколко седмици така ме беше яд на теб, че ми чернееше пред очите. Докато не се поразмислих, това е. Тогава постепенно взех да разбирам какво си направила… и бях сигурен, че дори Тай не подозираше — той провеси кърпата върху раменете си. — Тя изобщо не те разбира, Даян, знаеш ли? Ти направо я слисваш… здравата си й изкарала ума. — Крис се изсмя късо, безсилно и наведе глава, оглеждайки голото си тяло. — Ето на! Та ние с теб дори не сме спали заедно — той затвори очи, олюля се леко и Даяна протегна ръка да го задържи; не прибра, обаче, усмивката си. — Това наистина е страхотно облекчение — отвори очи. Бялото около ириса им почти се бе избистрило, макар че от жълтеникавия оттенък не бе изчезнал напълно. — Винаги мисля с оная си работа — той приседна върху ръба на ваната; съгрешавалият му неведнъж член увисна между бедрата му. Вдигна глава и я погледна. — Заобиколен съм от цяла банда вампири, нали? Господи, как можах да допусна да се случи това?
— Не очаквай съчувствие от мен.
Той поклати глава.
— Съчувствието е последното нещо, от което имам нужда в момента.
— Крис — бавно заговори Даяна, — ти отдавна искаш… имам предвид, дълбоко в себе си да напуснеш състава, нали?
Той зарови глава между ръцете си.
— Да. Така е.
— Онази музика…
— Коя музика?
— Парчето, което чух, когато дойдох…
— Не си спомням.
— Не ме учудва. Как се казваше?
Той отново я погледна и й се усмихна.
— „На прицел“. Парче за самостоятелен албум. Даян — изправи се, — аранжиментът е напълно готов. Трябва само да отида в студиото и да довърша записа. Вкъщи нямам всичко необходимо. Там направих основните неща.
— Какво те забави толкова? — попита Даяна. — Беше доста отчаян.
— Защото съм адски слабоволево копеле — яростно щракна той с пръсти. — Ами ако, рекох си, ако ида там и се скова? Такъв тъпак ще изглеждам!