В „Черис“ беше мрачно и задимено, пълно с палми, провиснали като конски опашки листа и младежи, и девойки с конски опашки. Отдясно имаше дълъг бар, боядисан в тъмен, лъскав цвят, а зад него — огледала, поставени под ъгъл, и стъклени полици, изпълнени с бутилки. Страничните повърхности на бара, както и масите покрай стената отляво бяха лакирани в черно. Малко по-навътре помещението правеше чупка, водеща към двойно по-широка зала. Зад стъклена стена и двукрила стъклена врата се виждаха младежи, танцуващи в ритъма на диско музика. Там осветлението бе меко, а шумът — изненадващо приглушен.
— Как ли ще открием Чарли У сред тая тълпа? — обърна се Даяна към Боунстийл.
Нечий глас се лееше от тонколоните, които висяха от облицования с плочки таван: „Ти с твоите немигащи очи…“
— Да идем да поговорим с бармана — предложи Боунстийл и я поведе към тапициран с кожа висок стол.
— Какво да бъде? — Барманът беше набит човек с мустаци с цвят на канела, които се спускаха от двете страни на устата. Имаше дълга коса и умни очи.
— Две бири — отвърна Боунстийл. — „Кирин“, ако имате.
Започна парче на „Хартбийтс“. Разнесе се гласът на Крис — нисък и заплашителен. Даяна заговори:
— Познавате ли мъж на име Чарли У?
Барманът откъсна листче със сметката им и посочи с палец една маса в сянка, близо до стъклената стена на дискотеката.
— Всяка вечер идва да ви чака, госпожице Уитни.
Някой на бара го повика и той се отдалечи, преди Даяна да успее да го попита още нещо. „Всичко това е работа на Мейър“, помисли си Даяна. Стори й се унизително. Все още й предстоеше да извърви дълъг път. Тя поведе Боунстийл през претъпканата зала.
Чарли У беше от онзи тип китайци, чиито черти на лицето бяха толкова нежни, че можеха да минат за женски. Много дългата му коса още повече подсилваше това впечатление и той имаше вид на хермафродит. Гласът му обаче не беше женствен — звучеше меко, но беше дълбок и плътен. Когато видя Даяна, той се усмихна и стана. Ала усмивката му бързо изчезна и мъжът сбърчи вежди, след като Даяна му представи Боунстийл.
— Казаха ми, че ще разговарям с един човек — рече той. — Само с вас. Нямам нищо против ченгетата, но и не ми трябва да разговарям с тях.
— Не съм казала, че той е ченге.
— Ха! — сви презрително устни Чарли У. — И не е нужно! Всички ченгета вървят по един и същ начин. — Очите му се вторачиха в Боунстийл. — Макар че по облеклото се отличавате от ония, които съм виждал.
— Той съвсем не идва заради вас — рече Даяна, — ако това ви безпокои.
— Аз нямам какво да крия — отвърна Чарли У, — особено пък неща, които интересуват ченгетата. Просто ви казвам каква беше уговорката.
— Ще променя уговорката — не отстъпваше Даяна. — Боунстийл остава с мен.
— Нищо няма да чуете.
— Изчакай ме тук — обърна се Даяна към Боунстийл. — Отивам да се обадя по телефона.
За пръв път в очите на Чарли У светна пламъче.
— Недейте да се обаждате — с недоволство я спря той. — Можете ли да гарантирате за него?
Даяна кимна.
— И това ще бъде неофициален разговор, нали?
— Що се отнася до мен, ти си чист — отбеляза Боунстийл.
— Искам да го чуя и от дамата. Тя познава източника, който ме интересува.
— Имаш думата ми, Чарли.
— Добре — кимна той. — Тогава да седнем.
Чарли поръча по още една бира за всеки. Погледът му проследи едно момиче на не повече от тринайсет години, с дълга, обезцветена тук-там от слънцето коса с вплетени в нея мъниста и пера. — Много са млади за мен — рече той, сякаш се оправдаваше. — Но управата ме познава и никой не ме закача — мъжът сви рамене. — Аз не съм с редовно работно време.
— Всъщност какво работиш? — заинтересува се Даяна.
— Механик съм.
— Механик ли? — повтори Боунстийл. — Кого си седнал да будалкаш, момче. Ние знаем, че вкарваш дроги в…
— Разбрахте ли сега защо възразих одеве? — рече Чарли У с искрено разочарование, изписано по лицето му. — Вие никога нямаше да разговаряте така с мен, госпожице Уитни. За вас получих уверения. Ама за него… — той сви рамене.