— Ще ми се да знам — заговори той тихо, — защо попита Чарли У кога е бил при самолета?
— Много странно — рече Даяна, — но отначало реших, че това е произволно казан период, който веднага изхвръкна от главата ми. Нали разбираш, шест месеца е… — почти цялото му лице беше в сянка и Даяна като че ли трябваше да си представя всяка отделна негова черта и да я постави на място, сякаш беше хирург по пластични операции, който работи върху най-сложното възстановяване на лице в практиката си. — После си дадох сметка коя е причината да стане тъкмо тогава. Не си спомням кога точно, но Силка ми спомена нещо във връзка с Крис и Тай. Каза ми, че преди шест месеца са били сами двамата.
— А Найджъл къде е бил?
Даяна вече изобщо не виждаше лицето му и се запита дали Боунстийл се е изместил или просто изведнъж е станало по-тъмно. Главата й продължи да бъде обърната по посока на гласа му.
— Отсъствал. Само това ми каза Силка.
— Отсъствал — Боунстийл повтори същата дума, но в неговите уста тя прозвуча по съвсем друг начин.
В последвалата тишина Даяна изведнъж почувства, че я изпълва страх.
— Боби — едва чуто рече тя, — какво се замисли така?
— Според мен — бавно отвърна той, — ти през цялото време си била на грешна следа. Найджъл изобщо не е замесен в пренасяне на наркотици. А в нещо още по-опасно.
— Какво имаш предвид?
— Я поразмисли малко — каза Боунстийл и тя го чу да се раздвижва. — Всички отделни елементи са пред теб. Найджъл — полуирландски католик, с майка, която почти сигурно е била член на ИРА. Баща му пък мразел католиците, което оскърбявало жена му, и накрая той я напуснал. Сестра му в Белфаст преминала в нелегалност. Сега се върни за малко в Щатите. Ти си в международно известна група със собствен самолет. Добре, колко често се използва този самолет официално? Три, най-много четири месеца в годината, когато групата е на турне. И какво го правят през останалото време, а? Седи си върху колесниците в частния хангар и бездейства. Добре, кой ще узнае дали не „заемаш“ този самолет, да речем, за два-три набързо извършени полета годишно? Примерно по два дни всеки? Никой.
— И с каква цел? — Даяна видя как очите на Боунстийл проблеснаха подобно на хищен звяр, дебнещ в мрака.
— Помисли си, Даяна. Ти си полуирландка, католичка, сестра ти е член на ИРА. За какво би използвала самолета?
Даяна не знаеше, но проумя, че Хадър знаеше.
— За оръжие?
Боунстийл се усмихна и вдигна палец и показалец.
— За оръжие.
Тя въздъхна дълбоко.
— Ами Маги?
— Маги се е досетила. Или… — той пристъпи много близо до Даяна, — поне сега предположението е такова: „Акция на ИРА, възложена като отмъщение за нападенията, замислени от Шон Туми“.
— Но защо правиш тази връзка? Защо е направено така, че все едно Модред е извършил убийството?
— И това е обяснимо. За да се прикрие убиецът. Той е бил умело внедрен и прикриван с години. Защо да се разкрива сега?
— И в двата случая не ми харесва.
Боунстийл се изсмя силно.
— То не е направено, за да хареса на теб. Това е нещо, което не можеш да контролираш.
— Ти си го знаел, така ли? — злобно попита Даяна.
Той направи крачка встрани, сякаш да се отдалечи от думите й.
— От тук почти нищо не се вижда — каза Боунстийл. — Дърветата, високите хълмове закриват всичко, освен мъгливото зарево високо в небето на изток — обърна се той. — Но така е по-добре.
Извади нова цигара, но му отне известно време, преди да я запали поради нощния вятър, който се надигна и раздвижи листата наоколо.
Даяна мълчеше, прехвърляйки вероятно свои мисли в главата си, леко развълнувана, мъчейки се да определи докъде беше Даяна и откъде почваше Хедър.
— Не мисли за Силка — каза Боунстийл в мрака. — Той е интересна загадка. Но в края на краищата е само един контрабандист, дребна риба, поредната плячка, хванала се случайно в капана, който сме сложили, Найджъл е този, който ме интересува.
— Но откъде си толкова сигурен? — Даяна заобиколи колата и застана до Боунстийл.
Тук, върху гърбицата на възвишението въздухът беше по-чист; неприятната миризма на сяра и изгоряла гума, наслоена в смога, който се стелеше ниско над долината на Сан Фернандо постепенно се бе изпарила от ноздрите им. Даяна пое дълбоко въздух. Изглежда някъде наблизо имаше, положително имаше, въздушен коридор, водещ към морето, защото обонянието й долови влагата, тежкия дъх и фосфора така осезателно, сякаш се намираше на брега край Малибу.