— Така — рече тя. — Какво става?
— Лабораторията откри следи от стрихнин в пликчето от хероин, което ни даде — заговори той без предисловия. — Сбъркала си си професията, както вече ти казах. Трябвало е да станеш ченге.
Даяна седна в леглото с широко отворени очи.
— Значи той все още е в опасност.
— Възможно е. Сигурно случайно е разкрил игричката на Найджъл с пренасяне на оръжие — Боунстийл млъкна за миг. — Може би ще се наложи да прескоча до теб.
— Защо?
— Ако Крис е в опасност, има вероятност и ти да си. Вие двамата бяхте доста време заедно, за да не му мине през ума на убиеца, че каквото и да е узнал Крис, и ти си в течение.
— Но това е смешно — възрази Даяна. — Той да не би да чете чужди мисли.
— Така си мислиш ти — равнодушно отвърна Боунстийл. — Между другото пуснах мои хора след Чарли У. Може би той ще ни доведе до нещо любопитно.
— Боби, нали му дадох дума…
— Не се безпокой — прекъсна я Боунстийл. — Него няма да го пипам. Нито аз, нито ти сме споменавали пред него, че ще го използваме, нали? Кой знае, може и да извадя късмет. На този етап извадих донякъде. Аз съм почти на крачка да разнищя историята. Малко ми остава, за да се протегна и да й хвана края. Но засега си оставам само с предположенията, с шепа въздух и затова не мога да помръдна. Чувствам се като муха, оплела се в паяжина.
— Знаеш ли какво си мисля — рече Даяна. — Мисля, че ти насилваш нещата. Не можеш да бъдеш обективен… и двамата го знаем. Защо не отстъпиш случая на някой друг. Сигурно е пълно с детективи, които могат…
— Майната им! — извика Боунстийл. — Този случай е единствената причина, поради която съм все още ченге.
— Боби, ти си служител на закона.
— Точно такъв съм.
— Но не можеш да извърташ закона така, че да служи единствено на твоите цели.
— Нека да ти кажа нещо във връзка със закона, Даяна. Той се изопачава всяка минута от деня. Много скоро след като станах ченге, разбрах, че в някои дни законът ти е приятел, в други — най-доброто, което можеш да направиш, е просто много внимателно да го заобиколиш — той се изсмя презрително. — Според теб, как борави със закона твоят приятел Рубънс, а?
За един кратък, безразсъден миг Даяна си помисли, че Боунстийл вероятно знае за Ашли и за това кой е наредил да бъде убит. Тя се задави така, сякаш в устата й все още бе пъхнат гуменият Т-образен наконечник на доктор Гийст.
— Всички тия приятелчета с издути от милиони долари джобове познават закона, Даяна — говореше Боунстийл. — И благодарение на него са стигнали там, където са. Но това все пак са теоретични аргументи. Това, което знам, го знам. Сигурен съм, че е Найджъл. То си е в кръвта му. Той е гаден закоравял тия. Не го е грижа за човека до него.
— Боби, моля те…
— Аз представлявам закона, Даяна. И ще накарам Найджъл да си плати за това, което направи с Марша. Старите приятели не бива да се забравят. И ти го знаеш, нали?
Ами ако Боунстийл греши? Даяна не знаеше в какво и на кого да вярва. Знаеше само, че Боби е подтикван от вътрешен глад, който беше самоунищожителен. Не се съмняваше в пълната му способност да убеди себе си, че Найджъл е виновен, независимо от фактите. Ами ако се окаже прав?
Тя се обади на Тай и се самопокани на гости.
Тай я посрещна на вратата и я прегърна.
— Доволна ли си, че се върна при Найджъл? — попита я Даяна.
— Ами след като Крис вече не е в групата, това няма особено значение за мен — с горчивина отвърна Тай.
— Групата няма да се разпадне.
Но Даяна не беше убедена в това. Дори беше сигурна, че така ще стане и сега Тай го потвърди.
— Найджъл твърди, че всичко ще продължи както досега, но аз го познавам много добре. Той е слабохарактерен. Каквато и творческа искра да е имал някога, тя вече е изгоряла. Прекалено дълго се облягаше на таланта на Крис.
Найджъл беше навън до плувния басейн. Като повечето изселили се от родината си британци той изглежда не можеше да се нарадва, че се е установил да живее на място, където винаги грее слънце. Сега се бе отпуснал в един шезлонг. Силка, който явно току-що му бе приготвил нещо за пиене, остави високата стъклена чаша на масичката до него.
— Силка — извика Тай, — ще приготвиш ли напитка за Даяна?
Той се изправи, сдържан и спокоен; по устните му заигра съвсем лека усмивка.
— „Столичная“ с лед и лимонов сок.