Любимото питие на Рубънс.
— Не — бавно рече Даяна. — Една пина колада ще ме задоволи напълно.
Силка кимна и се упъти към барчето. Очевидно вече знаеше какво да приготви за Тай.
Когато двете се приближиха до Найджъл, той се обърна към тях. Беше без слънчеви очила и присви очи. Не поздрави. Даяна беше сигурна, че той обвинява нея за постъпката на Крис.
— По дяволите! Имаш нахалството да идваш тук!
— Дойдох да се видя с Тай — отвърна Даяна.
— Странни приумици имаш — обърна се той към Тай, — но нито една от тях не ми харесва — Найджъл тръсна глава. — Разкарай я от тук.
— Престани да се държиш като хлапе — студено рече Тай, като го изгледа. — Даяна ще остане тук колкото иска.
— А кой те издържа теб?
— Нали не искаш да си тръгна… отново.
— Силка! — изрева Найджъл. — Направи нещо.
Силка се появи с питиетата и ги подаде на жените.
— Какво искаш да направя?
Найджъл отвори уста да каже нещо, погледна Тай и пак я затвори. Махна с ръка.
— О, иди да си налееш нещо и за себе си или прави каквото искаш.
Силка хвърли поглед към Даяна, преди да се отдалечи.
— Божичко!
Всички се обърнаха по посока на възклицанието.
Найджъл се затича към къщата.
— Какво има? — извика след него Тай.
Ала той вече бе изчезнал зад стъклената врата, оставяйки само белезникавото перде да се вее зад гърба му. След миг Найджъл отново се показа. В лявата си ръка стискаше маузер с къса цев.
Всички насочиха погледи към него. Даяна остави чашата си, без да е отпила от нея, и се затича към Силка. Почувства Тай до себе си.
— Найджъл!
— Това е проклетият койот, Тай!
Той бързо се втурна към задната страна на къщата. Останалите трима го последваха. Зад къщата на площ от около триста метра се простираше екзотична градина, която рязко преминаваше в доста стръмен хълм, част от верига от възвишения, които водеха към Топанга. Хълмът бе обрасъл с къпинови и зелени храсти, които се бореха за място сред гъсти насаждения от източени шумолящи евкалипти и широкостеблени акации.
За части от секундата Найджъл се озова сред храсталаците. Докато се придвижваше напред, той държеше пушката плътно до тялото си. Изглежда имаше останала следа от пътека, защото изненадващо бързо той се изкачи на хълма.
Таис беше начело, докато тичаха подире му. Пътят се оказа труден и когато го настигнаха, по лицата им се стичаха струйки мътна пот и тримата едва си поемаха дъх в жегата.
През дърветата се лееше слънчева светлина и хвърляше петна върху Найджъл, който се бе изправил в края на едно малко сечище. Беше отворил широко очи и душеше с ноздри. В юмрука му маузерът изглеждаше огромен.
Тай понечи да го заговори, но той й махна със свободната си ръка, за да я накара да млъкне.
— Проклетият звяр е точно тук някъде, сигурен съм. Видях го от басейна. Беше се вторачил в мен и ме приканваше да дойда тук — главата му се завъртя така, сякаш без това движение очите му не можеха да се отместят. — Вече цяла седмица ми се мярка, понякога чувам и стъпките му наоколо.
— Сигурно е гладен — обади се Даяна, оглеждайки листака.
Пеперуда прехвръкна, без много да бърза; високо над главите им тъмнокафяви сипки се стрелваха и радостно цвърчаха. Всичко си беше в реда на нещата.
— Не, не — прошепна Найджъл. — Тук нямам котка. Звярът дебне нещо друго.
— Какво например? — попита Даяна.
Найджъл обаче не й отговори, само направи знак на всички да залегнат. А той самият се въртеше живо ту на едната, ту на другата страна, изправен на пръсти.
— Започвам да се чувствам глупаво — каза Даяна и стана. Но Найджъл й зашътка силно да мълчи.
— След като си дошла тук — изсъска той, — ще стоиш мирно, докато открия този звяр.
— Не приемам никакви заповеди от теб — тихо отвърна Даяна.
Найджъл се извъртя и тя видя как очите му святкаха като кремък. Седеше пред нея — източен, мургав, мускулест.
— Ти всъщност за какво си се качила тук? Това е ловен участък.
— Щом ти го казваш, така е. Но твоят койот изобщо не ме интересува. Остави проклетото животно на мира.
— То ме дразни! — изрева Найджъл.
— Ти си знаел, нали?
Той стоеше в сянка, но или слънцето я измести, или вятърът високо горе раздвижи листата, защото внезапно един лъч светлина попадна в очите му и те засвяткаха, докато Найджъл се бе вторачил в нея.